— Ако е спял с нея, консултантските услуги може да са били просто начин да прехвърли малко пари в сметката на гаджето си.
— Тя не се е нуждаела от тези пари. Изкарвала е по шестстотин хиляди на година.
— Те са се познавали още преди излизането на книгата. Може би дори години преди това. В един момент Сийкрест се усеща. Знам, че се опитвам да наглася нещата, но пък не мога и да забравя за пробождането в сърцето и гениталиите. Отмъщение. Намек за предателство. Крувич се разпали леко, докато говореше за нея, не мислиш ли?
— Така е. Може да е от тия, дето лесно се палят.
— Да не говорим, че и той като Сийкрест подчерта: „Нямам нищо общо с това“.
— Никой не иска да го свързват с убийство.
Майло се намръщи и бутна вратата, водеща към вътрешния двор. Изопнатоликата сестра Ана седеше до масата в двора, пушеше и четеше вестник. Вдигна поглед и ни махна едва-едва. Майло връчи и на нея една от визитките. Сестрата поклати глава.
— Виждала съм се с д-р Дивейн само тук, когато идваше за прегледи.
— А колко често идваше тя?
— Различно. Често, в общи линии.
— А имаше ли свой собствен ключ?
— Да.
— И винаги ли провеждаше прегледите си в стаята, където ни заведохте?
Кимване.
— Приятен човек ли беше? — попита Майло.
Половин секунда пауза.
— Да.
— Нещо важно, което да си струва да ни кажете?
— Не — каза тя. — Какво по-точно?
Майло сви рамене.
Тя повтори жеста му и измъкна нова цигара от кутията. После сгъна вестника и се изправи.
— Почивката ми свърши, добре ще е да се връщам на работа. Приятен ден.
Едрогърдата сестра пое обратно към сградата, а ние прекосихме застлания с каменни плочи двор. Докато отваряхме портата, тя все още ни гледаше.
8
Майло пъхна ключа в ключалката на стартера, но не го завъртя.
— Какво има? — казах аз.
— Нещо, свързано с Крувич… — Той запали двигателя. — Може би съм изкарал твърде дълго време в полицията. Знаеш ли какво донесоха тази сутрин в участъка? Новородено, изпохапано до смърт от улични помияри. Седемнайсетгодишното неомъжено мамче циври неудържимо. Трагичен инцидент, нали? После „помиярите“ изведнъж се оказаха кучетата на съседа, които така и не са излизали от двора му, а оградата на съседа била над два метра. Излиза, че мамчето убило отрочето си и го хвърлило през оградата, за да заличи уликите.
— Господи.
— Нищо чудно сега малката да се самообяви за жертва на обществото, да се пусне по телевизионните шоута, да напише книга. — Майло се ухили зловещо. — Тъй че, смятам, ми е простено лекото недоверие към хората?
Той се пресегна, измъкна изпод седалката мобифон и набра някакъв номер.
— Стърджис. Нещо по въпроса? Ще изчакам.
— Това е то полицията на бъдещето — казах аз, опитвайки се да изтрия от съзнанието си образа на разкъсаното пеленаче. — Откога на детективите им раздават мобифони?
— Раздават, грънци. Шефовете сигурно биха предпочели да ни обзаведат с две консервени кутии, свързани с медна тел. Това малко съкровище ми е подарък. Мразя полицейските радиостанции, а уличните телефони са пълна скръб.
— Да не изключваме, разбира се, и факта, че ти доставя удоволствие да ми го размахваш под носа.
Майло прихна, после дочул нещо по телефона, долепи слушалката до бузата си.
— А-ха… Добре… Къде? Добре, разбрах. Благодаря.
Оставихме „Крувич Сентър“ зад гърба си и поехме в западна посока.
— Синди Веспучи — каза Майло, — момичето, което Кени Сторм изхвърлил от колата си. Току-що отговори на съобщението ми. Ще обядва в „Реди Бъргър“ в Уестууд след петнайсетина минути. Навита е да си поговорим, стига да се доберем дотам преди началото на следващата й лекция.
Ресторантът се намираше на „Брокстън“, в западния ъгъл на Вилидж, където улиците са така оплетени една в друга, че до желаното място пеш се стига далеч по-бързо, отколкото с кола. Пластмасова табела, запотена витрина, две масички на тротоара, на едната от тях седяха две момичета и отпиваха от чашите с кола. Нито една от девойките не вдигна поглед при нашето приближаване, затова влязохме вътре. Още три масички, жълти тухлени стени, също изпотени. Тук-там по облицования с червени плочки под се въргаляха парчета маруля, паднали от сандвичи. Миризмата на пържено беше изпълнила всяко ъгълче от помещението. Квартет от корейци обслужваха с мълниеносни движения опашката от младежи с унили физиономии, най-вероятно студенти.