— Значи Кени знае, че ще говориш с нас?
— Естествено, всъщност той… — Тя замлъкна.
— Той те е помолил да говориш с нас?
— Не, не. Просто аз съм тук в града, а той е в Сан Диего, затова си помислихме, че ще е най-добре, ако аз ви разясня всичко от името и на двама ни.
— Добре — каза Майло. — Какво има за разясняване?
Тя прехвърли чантата с книгите на другото си рамо.
— Всъщност, нищо. — Гласът й бе изтънял леко. — Допуснах грешка, че изпратих оплакването. Въобще не биваше да правя такъв сериозен проблем, но тогава ми беше доста тежко. Нашите отношения с Кени са дълга история и нямат нищо общо със случая. — Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче. — Нали уж всичко щеше да бъде строго поверително.
— Едно убийство променя правилата, Синди. Но ние правим всичко възможно, за да не се вдига излишен шум.
Момичето въздъхна и поклати глава.
— Колко още ще се раздуе тази история?
— Ако се окаже, че няма нищо общо със смъртта на професор Дивейн, всичко ще си остане между нас.
— Нашите проблеми с Кени нямат нищо общо със смъртта на професор Дивейн. — Тя се плесна леко по челото. — Господи, каква идиотка бях да създавам въобще проблем!
— Човек като чете протоколите би могъл да остане с впечатлението, че оплакването ти срещу Кени далеч не е било чак толкова безпочвено — намесих се аз.
— Да, но подобно впечатление е погрешно. Нали ви казвам, че всичко е толкова сложно. А и Кени не се държа съвсем безупречно, но определено не е животно. Можехме и сами да изгладим отношенията си. И ето че сега го направихме.
Тя отново смени рамото, на което носеше чантата.
— Мога да ти я понося и аз — каза Майло, — но дано вътре няма компютър. Знаеш колко непохватни са ченгетата.
Синди понечи да каже нещо, после му хвърли един учуден поглед и му подаде чантата. В неговите ръчища чантата изглеждаше като кесия за сандвич.
Синди разтърка раменете си и погледна през рамо към Вилидж, докато продължавахме да се разхождаме между паркираните коли.
— Ще ни отнеме ли още много време?
— Не много, но я разкажи как те е изхвърлил от колата си?
Синди спря.
— Моля ви, детективе, оставете на мен да преценя дали съм била жертва, или не.
Майло си замълча.
— През онази вечер той… получи се глупаво. Аз настоявах да сляза, той ми отвори вратата и аз се препънах.
Тя се засмя, но от това физиономията й не стана по-малко трагична.
— И без това вече се оказах ревла. Трябваше сами да си изгладим взаимоотношенията. Нали ви казвам, доказателството е налице — успяхме все пак да го направим.
— Ти си добра студентка, нали, Синди?
Момичето се изчерви.
— Старая се, доста.
— Само шестици, а?
— Дотук, да, но са минали само два семестъра и…
— Кени май не се пада много по ученето?
— Той е много интелигентен! Само му е нужно вдъхновение. — Тя облиза устните си. — Нещо, върху което да се съсредоточи.
— С една дума — цел.
— Именно. Всеки си има свой начин да върви напред. Аз например винаги съм знаела каква искам да стана.
— Каква?
— Психолог или адвокат. Искам да се боря за правата на децата.
— Е — каза Майло, — определено са ни нужни хора като теб.
Подминахме още три островчета за паркиране. Една кола премина край нас. Шофьорката не изглеждаше по-възрастна от Синди.
— Значи Кени е в Сан Диего? — каза Майло. — Мислех, че е отишъл в „Колидж ъф дъ Палмс“ в Редлендс.
Тя поклати глава.
— Реши да не ходи там.
— Защо?
— Искаше да си поеме глътка въздух.
— Значи и в момента не учи?
— Засега не. Стажува в една фирма за недвижими имоти в Ла Джола. Фирмата е на приятел на баща му. Засега му харесва. Той умее да продава.
— Обзалагам се, че е така.
Синди спря и вирна глава, за да срещне погледа на Майло.
— Не ме е лъгал, не ме е водил за носа, ако за това намеквате! Аз не съм елементарна наивница, която ще се забърка в неравностойна връзка.
— А как изглежда според теб една равностойна връзка?
— Честност във взаимоотношенията, емоционален контакт.
— Добре. Извинявай, ако съм те обидил. — Майло се почеса по брадичката. Вече бяхме достигнали отсрещния край на паркинга. Край оградата имаше високи дървета, чиито клони се полюшваха от лекия бриз.