— Ще остана само на уиски. — Робърт вдигна чашата си. — Главата ми се замайва от пурите.
— Говориш като голямо момиче.
Хънтър се засмя.
— Момиче, което срита задника ти на учебното стрелбище.
Болтър се изсмя.
— Знаеш, че в онзи петък ти позволих да ме победиш, нали?
— Разбира се.
— Аз ще си взема пура.
Робърт и капитанът се обърнаха към мъжа, който стоеше зад тях. Шейсет и няколко годишният доктор Джонатан Уинстън, главен съдебен лекар на Лос Анджелис, беше облечен в скъп черен италиански костюм, бяла риза и консервативна синя вратовръзка.
— Джонатан! — възкликна Болтър, веднага извади пура и я даде на патоанатома.
— Изглеждаш така, сякаш идваш от църква, докторе — усмихна се Робърт.
Доктор Уинстън запали пурата, дръпна продължително и бавно изпусна дима.
— Доколкото чух, ти си ходил на църква.
Усмивката на Хънтър бързо помръкна.
— Чух за случая сутринта — каза капитанът. — Като гледам изражението ти, очевидно не мислиш, че убийството е случайно, нали?
Робърт кимна.
— Религиозна омраза?
— Още не знаем, капитане. Някои улики сочат към религиозен мотив или психопат фанатик, но е рано да твърдим със сигурност.
— С какво разполагате?
— На този етап знаем само, че убиецът е изключително брутален и вероятно е привърженик на ритуалите.
Болтър мигновено долови краткотрайното му колебание.
— Я стига, Робърт. Познавам те. Измъчва те нещо друго.
Хънтър отпи от уискито и рязко си пое дъх.
— Те са разговаряли.
— Кой? Свещеникът и убиецът?
Детективът кимна.
— Как разбра? — попита патоанатомът.
— Трупът е намерен на няколко крачки от изповедалнята. Двете врати и прозорчето на преградата между двете стаички бяха отворени. — Той млъкна за миг. — В католическата църква, след като изповядващият си признае греховете и получи опрощение, свещеникът винаги затваря прозорчето на преградата. Това символизира, че вратата към греховете му е затворена и на човека е простено.
— Католик ли си? — попита доктор Уинстън.
— Не, но чета много.
Капитан Болтър премести пурата в десния ъгъл на устата си.
— Мислиш, че убиецът първо се е изповядал и после… — Поклати глава и остави колегата му да довърши изречението му.
— Извлякъл е свещеника от стаичката и го е обезглавил.
Болтър затвори очи, отметна глава назад и въздъхна бавно и прочувствено.
— Прости ми, отче, но ще ти откъсна главата.
— Нещо такова.
— Всички знаем какво означава това — заяви патоанатомът и отново дръпна от пурата.
— Да, че това е само началото — рече капитанът.
— И ако скоро не заловите убиеца, той ще отнеме живота на още някого.
14.
Вятърът се усили и доктор Уинстън вдигна яката на костюма си, повдигна озадачено вежди и попита:
— Ние?
— Той е прав, капитане — усмихна се Робърт. — От полунощ ти вече не си на работа. Вече не е необходимо да се тревожиш.
— Работата ти тук свърши, синко — прошепна доктор Уинстън, имитирайки Дарт Вейдър.
— Чувството сигурно е приятно, а?
Болтър се усмихна неубедително.
— Предполагам, че се дължи на навика. Дадох петдесет години от живота си на силите на реда в този град. Това не е нещо, което мога да забравя за една нощ, но ще го преодолея.
Хънтър погледна смелото му лице и видя, че капитанът е тъжен, защото напуска полицията.
— Е, какво смяташ да правиш, след като вече няма да се тревожиш за залавянето на престъпници? — попита патоанатомът.
— Бет иска да се преместим.
— Сериозно? Къде?
— Някъде далеч от тук. Големият град й омръзнал. Не я обвинявам. В Лос Анджелис има твърде голяма престъпност.
— Така е — Съгласи се доктор Уинстън. — С течение на годините онова, което виждаме в моргата, става все по-ужасяващо и садистично, сякаш вече няма уважение към живота. И броят на убийствата нараства. Едва се справяме с жертвите за деня.
Робърт реши, че трябва да смени темата.
— Лос Анджелис може би няма да ти липсва — обърна се към Болтър, — но знам, че ние ще ти липсваме.
— Като дупка в главата — отвърна капитанът и дръпна от пурата.
Тримата се засмяха.
— Новият капитан поне е много по-хубав от мен.
— Няма да е трудно да намерят такъв човек — пошегува се Хънтър. — Е, най-после ще сложиш ли край на проклетата загадка кой ще бъде новият ни началник?