— Срязвайки въжето и изпразвайки ваната, Джонатан Хейл напълно е унищожил повечето доказателства на местопрестъплението — отбеляза Карлос, когато партньорът му стигна до края на доклада.
— Разбираемо е. — Робърт потърка очи. — Връщаш се вкъщи, заварваш жена си обесена за краката в банята и главата й потопена във водата и какво правиш?
Очите на Гарсия се натъжиха и Хънтър разбра, че той мисли за Ана.
— Повечето хора биха постъпили като Джонатан. Ще прегърнат съпругата си… ще плачат… ще питат защо. Изобщо няма да им мине през ума да запазят уликите на местопрестъплението.
Карлос въздъхна дълбоко и прочувствено и стаята утихна за миг.
— Прочети отново доклада от аутопсията — каза.
— Най-отдолу на първата страница.
Робърт погледна параграфа.
— Тя е била бременна.
106.
Гарсия се почеса с показалец между веждите.
— На три седмици.
— В лабораторията сравнили ли са кръвта й с онази, с която е написано числото три на гърдите на отец Фабиан?
— Не. Станало е преди две седмици и въпреки че разследването продължава, Джонатан Хейл с подкрепата на прокуратурата направил всичко възможно да освободи тялото. Деби Хауард е била кремирана преди два дни.
— Фантастично — измърмори Хънтър и прокара пръсти през косата си.
— Това няма значение, Робърт. Тя е била бременна, точно както ти каза, че втората жертва би трябвало да бъде — с по-оживен тон каза Гарсия. — Убиецът е оставил снимката й на местопрестъплението на Аманда Райли и е написал числото две на гърба. Едва ли има съмнение, че Деби Хауард е жертва на същия луд.
— Не трябва да мислим, че убиецът е луд. Не прави тази грешка, Карлос.
Гарсия взе друг лист от бюрото си.
— В по-късен разпит Джонатан Хейл е казал, че Деби се е страхувала от вода. Имам предвид да навлезе в дълбока вода. Живеем в град с тропически климат, където слънцето грее почти през цялата година. Семейството й било заможно. Къщата им е огромна, но е единствената на улицата без плувен басейн. Причината е, че Деби не е искала. Тя не е била в състояние дори да се приближи до басейн или плаж. Очевидно като млада едва не се е удавила. Убита е като другите жертви, по начин, който я е плашел най-много. Както ти каза, убиецът използва страховете им.
Хънтър се замисли.
— Тя е била потопена във водата. Затова никой не е намерил числото две на трупа й. — Робърт стана, приближи се до дъската и започна да рисува. — Деби виси с главата надолу над ваната. — Той начерта човече, за да я изобрази. — Съпругът й се връща и я заварва така. Паникьосва се и срязва въжето на краката й, но ваната все още е пълна с вода.
Карлос пристъпи към него.
— Джонатан е оставил тялото й да падне във водата.
— Ако върху трупа е било написано число, водата го е отмила.
— Но защо убиецът просто не е натиснал главата й във ваната и не я е задържал под водата като във филмите? Защо е губил време да я обесва с краката нагоре? Пак е щял да я удави.
— Не — възрази Хънтър. — Нямаме снимки, но в доклада пише, че само главата и раменете й са били потопени.
— Точно така.
— Ако убиецът използва страховете на жертвите си, как би използвал факта, че Деби Хауард се е ужасявала от вода? Как би могъл да я уплаши?
Гарсия потърка лице, докато гледаше нарисуваната фигурка.
— Господи… — Той се обърна с лице към партньора си, когато осъзна какво се е случило. — Ваната е била празна, когато той е завързал Деби на гредата на тавана.
Робърт кимна.
— Убеден съм в това.
— По дяволите. Деби е знаела, че главата й е над ваната. Гледала е как водата бавно се покачва. Усетила е как намокря косата и челото й и продължава да се издига. Била е принудена да наблюдава как най-страшният й кошмар постепенно се превръща в реалност. Убиецът може би я е изтезавал още повече, като е спирал водата точно когато е стигнела до носа й и е карал Деби да диша само през устата за известно време. Но това би било трудно дори за спокоен мъж в изправено положение, а какво да кажем за ужасена жена, която виси с главата надолу и знае, че ще умре. Удавянето й е било бавно и много болезнено. Абсолютно откачено, мамка му.
— Така постъпва този убиец — добави Хънтър. — Два дни е седял и е гледал как Аманда Райли се сварява до смърт. Бавно и търпеливо е източил два и половина литра кръв от Дарнъл Дъглас. Сигурен съм, че е гледал как Деби Хауард се дави, и е искал да удължи процеса. Държал е да ги изтезава.