— Джеймс беше много свенлив и несигурен. Не знам дали това беше причината или защото майка му беше учителка, но бандата превърна живота му в ад. — Жената прибра косата си зад ушите. Очите й леко се стрелнаха надясно. — Джеймс имаше бяло кученце. Беше много симпатично и все тичаше насам-натам, изпълнено с енергия. Дори майка му го харесваше, а тя не обичаше кучета. — Кели се натъжи при спомена. — Един ден кученцето изчезна и Джеймс превъртя. Сигурно е почукал на всяка врата в квартала, но никой не го беше виждал. Мисля, че онази нощ той не мигна. Не знам всички подробности, но сутринта пред вратата на дома му беше оставена картонена кутия. Кученцето беше вътре. Главата му беше отрязана.
Карлос се премести неспокойно на стола и погледна партньора си, който запази хладнокръвие.
— Джеймс погреба трупа му в парка. Плака няколко седмици.
В стаята настъпи мълчание.
— Джеймс е обвинил бандата на Стратър — заключи Робърт.
Кели кимна.
— Горкото малко Число — тъжно добави тя.
— Какво казахте? — намръщи се Хънтър.
— Мъничкото бяло кученце на Джеймс се наричаше Число.
111.
Те пътуваха по една от най-оживените магистрали в щата в най-натоварения час в денонощието. От Санта Моника до Помона пълзяха бавно като охлюв със средна скорост четирийсет километра в час. По пътя се натъкнаха на задръствания, избухливи характери, настойчиви клаксони и страховити авантюристи.
— Да го приберем и да го подложим на натиск в стаята за разпити — предложи Гарсия, докато караха бавно зад един камион. — Убеден съм, че ще се пречупи, особено ако ти го разпитваш.
— По какво обвинение ще го арестуваме? Че преди двайсет години е бил тормозен от улична банда и е имал куче на име Число? В момента не разполагаме с нищо.
— Разполагаме с мотив.
— Вероятен. Трябва да включиш тази дума в речника си, Карлос.
— Добре, имаме вероятен мотив. Джеймс Рийд е бил жестоко тормозен като малък й е обвинил бандата на Стратър за случилото се с кучето му, независимо дали са го направили те или не. Кучето се е казвало Число и е било обезглавено. Убиецът номерира жертвите си. Отец Фабиан беше обезглавен и във врата му бе забита кучешка глава. Това случайно съвпадение ли е? И забеляза ли, че той е…
— Висок колкото теб, метър осемдесет и пет — прекъсна го Робърт и кимна.
— Човекът, когото търсим, е метър осемдесет и пет.
— Знам. — Хънтър се облегна на вратата на колата и се почеса по брадичката. — Виж, казвам само да не изпадаме в паника. Направим ли го, убиецът ще се измъкне. Единственото, с което разполагаме и може да свърже някого с едно от местопрестъпленията, е частичен отпечатък, намерен в къщата в Малибу. Това е добре, но не е достатъчно, и ти го знаеш. Дори да го задържим и отпечатъците му да съвпадат с намерения, той лесно може да се оправдае в съда. Къщата е била обявена за продажба от известно време. Всеки е можел да отиде да я разгледа. Никой съд в страната не би го осъдил само въз основа на това. От бандата останаха още двама души и знаем, че убиецът ще ги преследва. Трябва да действаме тактически. Ако Джеймс Рийд е нашият човек, той знае, че стесняваме кръга, защото вчера почукахме на вратата му и ще го направим отново.
— И това може да го изнерви — схвана мисълта му Гарсия.
— А с изнервянето идват грешките. Нуждаем се само от една негова грешка.
Краткият зимен следобед в Лос Анджелис завършваше, когато най-после стигнаха в Помона. Робърт погледна часовника си и реши да отидат право в университета.
Територията на Калифорнийския политехнически университет заема хиляда и петстотин акра в предградията и е втората по големина в щата. Щом влязоха там, не след дълго забелязаха известната основна сграда с класни стаи, лаборатории и административни кабинети. Дръзката й футуристична архитектура й беше спечелила място в няколко научнофантастични холивудски филма и множество телевизионни реклами. Сградата обаче се намира точно над разлома Сан Хосе. За нея съществува много висок сеизмичен риск и сглобките и гредите й не отговарят на стандартите за безопасност при земетресения на Калифорния.
— Страхотна сграда — отбеляза Карлос, докато паркираше колата.
— Да се надяваме, че през следващите няколко минути няма да има земетресение.
— Какво?
Робърт поклати глава.
— Не се тревожи. Всъщност информацията е безполезна.
Гарсия сбърчи чело и ускори крачка, за да настигне партньора си.