— Защо?
— Доктор Пейт ни информира, че той е приключил с последната си лекция от програмата вчера следобед. Съседката каза, че е тръгнал днес следобед. Знаеш какво е движението в Лос Анджелис. Ако потегляш на пътуване в границите на щата толкова близо до Коледа, ще заминеш ли следобед?
— Шегуваш ли се? Ако имах избор, не бих пътувал от Западен Холивуд до Лонг Бийч следобед. Видя колко време ни отне да стигнем до тук от Санта Моника. По целия път имаше задръствания.
— Рийд е преподавател по компютърни науки и любител на картинните ребуси. Мозъкът му е настроен да разсъждава логично. Ако е планирал предварително пътуването, той е щял да бъде готов да тръгне снощи или рано сутринта, когато движението не е толкова натоварено.
— Но не го е сторил — усмихна се Карлос. — Казвам ти, той се паникьосва.
— Когато бяхме в дома му вчера, видя ли някакви признаци, че той се готви да предприеме дълго пътуване с кола?
Гарсия поклати глава.
— Дори да е било така, Рийд пропусна да спомене за това, когато му казахме, че може да дойдем пак.
— Питър Елдър ми каза, че двамата останали членове на бандата, Джей Джей и Липс, също са мразели училището като него — обясни Робърт — и са напуснали. Сигурен съм, че все още са в Лос Анджелис. Ако Джеймс Рийд е нашият човек, той не е напуснал града.
113.
Когато се върнаха в кабинета, Хопкинс вече беше покрил със снимки ново корково табло.
— Сканирах снимките, които Питър Елдър беше отбелязал в годишника на гимназията в Комптън и оставих копия на бюрата ви. — Той кимна към двете купчини фотографии на бюрата им и се усмихна на изненадата на двамата детективи. — Не се тревожете. Това е всичко. — Иън започна да прелиства записките си. — От всички посочени трима са починали, седем вече не живеят в САЩ, трима са в затвора, шестима са военни и изпратени някъде другаде и петима са на инвалидни колички или са в дебилно психично състояние. — Младият полицай посочи новото корково табло: — Трябва да се съсредоточим върху тези. Общо двайсет и един.
— Мамка му! — учудено възкликна Карлос. — Колко хора са тормозили?
— Адски много.
Първата снимка на таблото беше на Джеймс Рийд.
— Някой засякъл ли е колата на Рийд? — попита Хънтър.
— Още не, но получих още информация за първата жертва, Грегъри Карлсън, по прякор Стратър.
— Слушам — каза Робърт, докато разглеждаше снимките на новото табло. Те бяха типични портрети от годишник — старомодни прически, престорени усмивки и покрити с акне лица. Тогавашните хлапета сега бяха четирийсет и няколко годишни.
Хопкинс се прокашля:
— Грег очевидно е бил адски гадно копеле. Напуснал е гимназията в Ранчо Домингес, преди да завърши девети клас, и е изчезнал за няколко години. Нямал работа, нито социална осигуровка, нищо. Бил склонен към насилие. Пребивал всичките си гаджета. Бил е арестуван няколко пъти. Обвиненията са от нападение до притежание на забранени вещества. Но Грег не е бил наркодилър. Станал е измамник с технологии и създавал интернет компании, които крадели парите на хората. Предполага се, че е замесен и в няколко измами с електронна поща. Заради миналото му лосанджелиската полиция смята смъртта му като убийство за отмъщение. Те предполагат, че накрая Грег е обрал парите на неподходящ човек. — Иън прелисти страница от доклада. — Странно, но той, изглежда, е бил добър баща.
— Имал е син? — попита Гарсия.
Младото ченге поклати глава и го погледна.
— Дъщеря, Бет, която посещавал четири пъти седмично. Тя страда от множествена склероза. Майка й ги напуснала веднага щом Бет започнала да проявява признаци на заболяването. Настоящото й местонахождение е неизвестно. — Той даде доклада на Карлос.
Хънтър все още беше съсредоточил вниманието си върху снимките.
— На бюрото ти има предварителен, списък с имената и местонахождението на всички — добави Хопкинс. — Знаем и адресите, но не ни остана време да установим къде са били тези двайсет и един души през последните три седмици.
Робърт кимна.
— Нека всеки от нас вземе по седем човека и да видим какво ще открием.
114.
Моли прекара деня в тревоги. Нещо не се връзваше. Продължаваха да й се явяват остатъчни видения, които обаче ставаха все по-странни и озадачаващи. Всичко беше двойно, сякаш имаше две серии жертви и убийците бяха двама. Вече не разбираше нищо и това я плашеше.
Събуди се посред нощ и изпита клаустрофобия. Стаята й беше просторна, но имаше чувството, че въздухът е застоял. Тя отвори прозореца и хладният влажен зимен въздух на Лос Анджелис погали лицето й, но по гърба й полазиха ледени тръпки от някакво неприятно усещане. Имаше чувството, че я наблюдават. Наведе се през прозореца и огледа улицата, но не видя никого.