— Те не знаят ли все още? — попита патоанатомът и прехапа устни.
— Не.
Робърт прикова Болтър с пронизителен като на ястреб поглед.
— Не ме гледай като ядосана съпруга — укори го капитанът. — У дома непрекъснато ме гледат, така. Освен това исках да бъде изненада. — Усмивката му накара Хънтър нервно да присвие очи.
— О, да, тя ще ги изненада, и още как — засмя се доктор Уинстън.
— Тя? — Робърт погледна единия и после другия.
Болтър задържа напрежението още малко и сетне продължи:
— Името й е Барбара Блейк.
— Шегуваш се. — Хънтър се подпря на дървената маса.
— Защо? Защото е жена ли? — намръщено попита капитанът.
— Не, защото името й Барбара. Искаш да кажеш, че отсега нататък отдел „Обири и убийства“ ще има капитан Барби?
— Моля те, не я наричай Барби. — Патоанатомът поклати глава.
— Определено недей — добави Болтър, — освен ако не искаш да се разделиш с топките си. Не се заблуждавай от факта, че е жена, Робърт. Блейк е страхотно ченге и злобна кучка, когато е необходимо. Доказала го е много пъти. Бяхме партньори две години и после тя помоли да я преместят в Сакраменто.
Хънтър долови тъга в гласа на капитана.
— Само партньори? — попита и изпи остатъка от малцовото уиски в чашата си.
— Не си и помисляй да ме анализираш, Робърт. — Капитанът насочи пурата си към Хънтър.
— И през ум не би ми минало.
— А, ето къде си бил, капитане. — На вратата се появи лейтенант Шелдън. — Търсят те. Време е за реч. И всички искаме да знаем кой ще те замести. Престани да ни държиш в напрежение.
— Добре.
Робърт не ги последва вътре.
15.
Окръжната лаборатория по патоанатомия в Лос Анджелис се намира на Норт Мишън Стрийт, номер 1104. Сградата е забележителна в архитектурно отношение, с елементи от Ренесанса. От двете страни на екстравагантните стълби на входа има старомодни лампи. Фасадата на голямата болница, превърнала се в морга, е с теракотени плочки и светлосиви трегери. Постройката прилича на престижен оксфордски колеж.
На студентите по криминалистика Нелсън Фентън и Джамал Джаксън им оставаше още един час до края на нощното дежурство. Въпреки че беше почасова и сравнително лесна, работата им изискваше много здрав стомах. Като помощници по съдебна медицина те трябваше да превозват, събличат, снимат, измиват и подготвят трупове за аутопсия.
— Още колко трупа има в списъка? — попита Джамал, смъкна хирургичната маска от устата си и я пусна да виси на врата му. Току-що бяха подготвили тялото на шейсет и пет годишен мъж, наръган петдесет и два пъти с нож от сина си.
— Два. — Нелсън посочи двата черни полиетиленови чувала на стоманените маси в отсрещния край на помещението.
— Тогава да се залавяме с тях.
Първо трябваше да съблекат труповете, а после щателно да ги измият с маркуч, за да ги подготвят за аутопсията. Джамал оправи връзката на хирургичната си маска, а Нелсън се приближи до по-големия чувал и смъкна ципа.
— Мамка му! — възкликна, сложи ръце на устата си и отстъпи назад.
— Какво има?
— Ела да видиш.
Джамал погледна отворения чувал.
— По дяволите! — Той направи физиономия, сякаш беше вкусил нещо горчиво. — Няма глава.
Нелсън кимна.
— И погледни как е облечен.
Едва тогава Джамал забеляза свещеническото расо.
— Това е лошо. Кой би сторил такова нещо на свещеник?
— Някой много ядосан — отвърна Нелсън и отново пристъпи напред.
— Не съм католик или друг, но това е… — Джамал поклати глава, без да довърши мисълта си. — Този е град е сбъркан. Навсякъде има насилие.
— Целият свят е сбъркан. Хайде, да приключваме и да се махаме от тук. Писна ми за днес.
— Да, и още как.
Те разкопчаха расото, разгърнаха го и се вцепениха.
— Мили боже! — промълви Нелсън.
— По-добре да се обадим на доктор Уинстън. Веднага.
16.
Безсънието е много непредсказуемо състояние и влияе на хората по различен начин. Може да започне, преди да си легнеш, или да те измъчва и да ти позволи да поспиш час и нещо и сетне да се промъкне и да те държи буден до края на нощта. В Съединените щати всеки един от пет души страда от безсъние.
След като прекара по-голямата част от нощта в проучвания по интернет, Хънтър успя да подремне само два часа и после отново се разсъни. Църквата и трупът на отец Фабиан преминаваха пред очите му като на филмова лента, която се върти в кръг. За да я прекъсне, той отиде във фитнес залата в четири сутринта.