— Ти си проклет психолог — гневно отвърна Блейк. — Ти можеше да проведеш разпита.
— Мислите ли, че кметът щеше да ми позволи да проведа разпита?
— Казах ти, че аз ще се оправям с кмета. Той е мой проблем, а не твой. Винаги се застъпвам за детективите си, но ти, изглежда, не искаш да ми се довериш. Първо щях да изслушам теб, Робърт.
Той прокара пръсти през косата си.
— Шефът и кметът неизбежно ще чуят за това — или чрез доклада ми, или от друго място. И изведнъж напрежението, под което вече се намирам, ще започне да достига точката на кипене. Вие двамата подронихте авторитета ми два пъти. Ако не взема мерки, ще изглеждам безсилна като шеф не само пред тях, но и пред всички в отдела и лосанджелиската полиция.
— Какво имате предвид под „да вземете мерки“? — попита Карлос.
— Имам предвид да ви отстраня временно.
120.
— Чакайте малко, капитане. — Робърт скочи от стола си. — Не можете да ни отстраните. Не и точно сега.
Блейк се изсмя:
— Мога да направя каквото поискам, Робърт. Вие сте единствените двама души, които, изглежда, не са забелязали, че аз ръководя отдела.
— Капитане, не може да го направите. — Хънтър се опита да говори спокойно. — Няма време друг детектив да се запознава със случая. Убиецът отново ще нанесе удар тази нощ — добави след кратко мълчание.
Барбара изгледа Робърт.
— По-добре да започнеш да говориш, детективе. И дано не скриеш нещо.
Този път й разказа всичко.
— И телефонът, който си й дал, все още е изключен?
— Тревър обеща да ми се обади веднага щом телефонът се включи в мрежата.
Блейк започна да крачи из стаята, докато мислеше какво да направи.
— Дори не можем да мобилизираме екипи, Робърт. Не е ясно къде е момичето. И не знам дали да вярвам на щуротиите, които току-що ми разказа. Разполагам само със смахнатите видения на седемнайсетгодишно момиче, което не съм виждала.
— Имате нашата възможност за избор, капитане. Тя не е измамница.
— Защо да ти вярвам, Робърт? Ти непрекъснато увърташ и криеш истината от мен.
— Добре, капитане, признавам, издъних се, но не защото исках да ви ядосам, да подронвам авторитета ви или да покажа неуважение. Сторих го, защото исках да предпазя едно седемнайсетгодишно момиче от порочния кръг, в който щеше да бъде въвлечено — разпити, хора, които се съмняват в нея, медии, подигравки… Повечето хора се пречупват под много по-малко напрежение. Моли не заслужава това. Тя само иска да помогне и дълбоко в сърцето си вярва, че може. — Той млъкна, за да си поеме дъх. — Да, вие можете да направите каквото искате, капитане. Може да ме понижите в регулировчик, когато случаят приключи, ако това ще ви достави удоволствие, но не можете да ни изтеглите от разследването точно сега. Целта на убиеца е да отмъщава. Изпълни ли я, ще престане да убива. Сигурен съм, че след като отмъсти, той ще изчезне. Имаме само седем дни. А извергът има две имена в списъка си.
— Три, ако наистина смята да премахне Моли тази нощ — отбеляза Гарсия.
— Да, но Моли не е била част от първоначалния му план.
Капитан Блейк погледна озадачено Робърт.
— Преследвайки Моли, убиецът нарушава програмата и правилата си — поясни той.
— А когато се отклони от първоначалния си план — той прави грешки — допълни Карлос.
Барбара явно не беше много сигурна.
— Трябва да се придържаме към протокола, Робърт.
— При всичкото ми уважение, капитане, протоколът да го духа. Няма да налагам тъпи, бюрократични правила върху нечий живот — твърдо заяви Хънтър за изненада на Блейк. — Капитан Болтър ми каза, че вие сте страхотно ченге. Имате невероятен усет. Винаги следвате предчувствията си. Сигурно сте скривали информация от шефовете си по една или друга причина поне веднъж в кариерата си. Всички го правим, включително директорът на полицията. Това не ни прави лоши ченгета, капитане, а истински. — Той се втренчи изпитателно в нея. — Какво ви подсказва вътрешното чувство сега?
Блейк затвори очи и въздъхна.
— Нека те попитам нещо, детективе. Мислиш ли, че онази репортерка от „Ел Ей Таймс“, Клеър Андерсън, е знаела къде да намери Моли? Може би е знаела, че ти си я завел в хотел?
Той наклони глава на една страна и се замисли.