Гарсия скръсти ръце, прехапа устни и се вгледа в лицето на ученика.
— Грамадните като чадъри уши трябва да бъдат премахнати — заяви Фелпс и се облегна назад на стола си. — Вероятно много са му се подигравали заради тях. Те са доста… как да кажа… доминиращи.
— Да, съгласен съм — кимна Карлос.
— Можеш ли да ги промениш? — попита Хънтър и сложи ръка на рамото й.
— Гледай как става. — Тя въведе няколко алгоритъма в софтуера и използва устройство, което приличаше на електронна писалка, за да рисува по плоската повърхност на бюрото си. Движенията й бяха прецизни и грациозни като на творец, който гали платното. След няколко минути ушите на ученика бяха съвсем различни.
— Брей, страхотно! — възхити се Гарсия.
— Да, така изглежда много по-добре — усмихна се Фелпс.
— Какво друго бихте променили?
— Вероятно гърбицата на носа — предложи Карлос. — Има такъв вид, сякаш е бил счупен.
Патриша кимна и направи промяната.
— Добре. Други проблеми, които бихте искали да оправите? — настоя Робърт.
— Зъбите — обади се Фелпс.
— Зъбите му не се виждат — намръщи се Гарсия.
— Да, но забелязваш ли как е затворил устата си? Стиснал е устни, сякаш се е нацупил. Това подсказва, че зъбите му са по-големи от нормалните и са издадени напред.
Двамата детективи присвиха очи и се вгледаха в снимката.
— Имайте ми доверие, момчета. Всеки ден работя с такива неща.
— Добре. — Хънтър повдигна рамене. — Но как ще промениш зъбите му на снимката, като не ги виждаш?
— Ще променя формата на устата му, ще дръпна устните малко назад и ще премахна нацупването. Ще видите. — Пръстите със съвършен маникюр натиснаха няколко клавиша на клавиатурата. Още няколко замаха с вълшебната писалка и хлапето получи нова уста.
— Брей, той изглежда съвсем различен — възкликна Карлос.
Робърт поклати глава. Не беше сигурен.
— Нещо не се връзва.
— Челюстта — отвърна Патриша. — Тъй като промених устните и зъбите, убедена съм, че хирурзите биха препоръчали леко преоформяне на линията на челюстта, за да съответства на новата му усмивка. Може би малко по-четвъртита.
— Можеш ли да го направиш?
— Нали ти казах, че с писалката мога да направя всичко. — Тя се усмихна уверено и внесе корекциите. Тримата отстъпиха назад от монитора. Образът, който гледаха, беше много различен от момчето на снимката. — Това е всичко. Не виждам какво повече може да добавим или да махнем. А вие?
Детективите поклатиха глави.
— Току-що превърнахме смотаняк в пич — засмя се Патриша.
— Идеално — съгласи се Хънтър.
Нещо се беше променило в изражението на Гарсия, но той все още не можеше да разпознае чертите на лицето на екрана.
— Направи ми още една услуга, Пат. — Робърт се наведе над бюрото й. — Потъмни косата му до кестенява, добави прошарени коси на слепоочията, скъси косата и я среши назад.
Тя отново промени изображението.
— А можеш ли да го състариш?
— Разбира се.
— Чудесно. Дай му още двайсет и пет години. Процесът на състаряване продължи малко по-дълго и щом приключи, Карлос зяпна от почуда.
— Мамка му!
124.
Сюзан Зилиска прочете писмото за десети път и отново чувствата й надделяха над разума. Не можеше да повярва какво става.
Животът й не беше от най-лесните, нито от най-щастливите. Тя беше родена в Крипъл Крийк, Колорадо, преди двайсет и две години. Родителите й бяха полски евреи, емигранти, и много строги във възпитанието и. Сюзан се стараеше да уважава законите им, но за младо момиче, което расте в днешна Америка, те бяха най-меко казано ограничителни.
От ранна възраст тя имаше две големи амбиции — да пее на сцена и да не става като майка си — покорна и хрисима съпруга, която изпълнява всички заповеди на мъжа си, без да възразява.
На тринайсет години Сюзан вече беше привлекателна. Наследи косите на майка си — светлоруси, почти бели — и тъмносините пленителни очи на баща си. Много момчета я канеха да излязат, но на Сюзан не й беше позволено да ходи на срещи — първо трябваше да навърши осемнайсет и дори тогава под надзора на родителите си и задължително с еврейско момче.
Сюзан обаче не беше ангел. За пръв път се целува с момче на четиринайсет. Боб Джордан я заведе зад физкултурния салон на училището през обедната почивка и двамата се натискаха така, сякаш бяха сами на света. Тя Му позволи да докосне гърдите й и когато той го направи, я завладя топлина и вълнуващо, непознато усещане. Но когато Боб се опита да плъзне ръка нагоре по бедрото и между краката й, Сюзан се паникьоса и избяга. Паниката не продължи дълго и скоро докосването стана по-разгорещено, дишането по-учестено и вълнението — невъзможно за овладяване. На петнайсет тя изпита първото си пълно сексуално преживяване. Беше бързо, болезнено и не много удовлетворяващо, но със сигурност обещаващо.