Крипъл Крийк е бивш лагер на златна мина, мъничко селище с население по-малко от две хиляди души. Този факт и строгите правила в семейството й правеха много трудно себеизразяването на момиче като Сюзан. Тя искаше да види и да изследва повече и навремето отговорът се появи под формата на софтбол.
Сюзан не се интересуваше много от спорт, но когато разбра, че момичешкият отбор по софтбол на училището ще пътува из целия щат за гимназиалния шампионат, направи всичко възможно да се включи.
Тя беше на шестнайсет, когато отборът отиде в Колорадо да изиграе три мача през уикенда. В събота вечерта „Бомбър Ганг“, млада и изгряваща рап група от Лос Анджелис, свиреше в „Ъндърграунд“. Сюзан и две нейни съотборнички се измъкнаха от спалните помещения и отидоха на концерта. Сюзан за пръв път присъстваше на изпълнение на живо и изгуби ума и дума. Те се запознаха с момчетата от групата и купонясаха с тях. Тя прекара нощта с Кул Рокс, водещия рапър на групата. Той й говореше влюбено и й обеща хубави неща. Любиха се няколко пъти и после тя се върна в общежитието.
Когато следващия месец менструацията й не дойде, Сюзан не се притесни много, но скоро започна да й прилошава сутрин, да се уморява лесно и гърдите й станаха болезнено чувствителни.
Ясек, бащата на Сюзан, беше човек със старомодни разбирания и вярваше в подчинението, уважението, честта и преди всичко в чистота на кръвната линия. Тя знаеше, че няма начин баща й да я разбере. Нямаше значение, че е влюбена. За него тя беше опозорила и опетнила фамилното име по възможно най-лошия начин. Реши да не чака реакцията му.
С провинциалната си наивност вярваше, че онази нощ Кул Рокс й е казал истината, че си пада по нея. Сюзан мислеше, че той ще се зарадва да я види отново и дори ще се развълнува, че ще става баща. Тя имаше достатъчно пари, спестени от работата й в местната книжарница, за да отиде в Лос Анджелис. Щеше да намери Кул Рокс и заедно щяха да решат какво да правят. Но адресът, който той й беше дал, не съществуваше, а телефонният номер беше на китайски ресторант. Четири седмици по-късно в обществена тоалетна в станция на метрото в Източен Лос Анджелис Сюзан сама си направи аборт.
Тя остана в Лос Анджелис. Беше твърдо решила да сбъдне поне една от мечтите си. Намери си работа в закусвалня в Линуд и следобед ходеше на прослушвания за мюзикъли. Сюзан имаше страхотен глас, силен и леко потреперващ, но й липсваха актьорските й умения. Веднага щом можа да си го позволи, започна да взима уроци и след пет години усилията й дадоха резултат.
„С удоволствие ви съобщаваме, че сте избрана в новия състав на «Във висините» мюзикъла на Бродуей.“
Сюзан не се умори да чете изречението. Писмото пристигна сутринта и оттогава тя беше на седмото небе. По ирония на съдбата „Във висините“ беше шоу за преследване на мечти и намиране на нов дом на друго място.
Почукването на вратата я стресна. Тя не очакваше никого, особено в този час. Сюзан открехна вратата на малкия си апартамент в Дауни и очите й се разшириха от изненада.
— Мили боже!
125.
— Познавате ли този човек? — попита Фелпс и натисна копчето за принтиране на клавиатурата.
Хънтър кимна и после изведнъж се сети за нещо.
— По дяволите, годишникът — възкликна и се плесна по челото.
— Какъв годишник? — попита тя.
— На гимназията в Комптън.
— Долу е — каза Гарсия.
Робърт се обърна към Патриша:
— Не ходи никъде. Ей сега ще се върна.
Тя погледна часовника си:
— Да знаеш, че си ми голям длъжник, Робърт.
Той обаче вече тичаше надолу по стълбите.
Върна се точно след четирийсет и пет секунди.
— Много си бърз — отбеляза Фелпс и после се намръщи. — Дори не си се задъхал.
Без да отговори, Хънтър започна да прелиства страниците на годишника на гимназията в Комптън и да се вглежда във всяка снимка.
— Сега пък какво търсиш? — попита Карлос, приближи се и надникна в годишника.