Робърт изведнъж се втурна към бюрото на Патриша. Изражението му беше съсредоточено.
— Можеш ли да сканираш тази снимка? — Той посочи фотография в средата на страницата. — И да направиш същото като с предишната? — Кимна към разпечатката на бюрото й.
— Няма проблем.
Двамата детективи гледаха, докато Фелпс променяше и ретушираше чертите и отново превърна ученика на снимката в съвсем различен човек. Когато тя приключи с процеса на състаряване, Гарсия потрепери.
— Шегуваш се.
126.
Стигнаха до Холмби Хилс за по-малко от двайсет минути. Не бяха сигурни какво се надяват да намерят, но трябваше отново да говорят с него. Също като Джеймс Рийд, и той беше излъгал за жертвите.
Хънтър и Гарсия безпроблемно намериха жилището — с бяла фасада, двуетажно и в стила на кинозвездите — на булевард „Бевърли Глен“. Къщата тънеше в мрак, но лампите в красивия и добре поддържан преден двор светеха, както и коледната украса на вечнозелените дървета, подкастрени в перфектна триъгълна форма от двете страни на външната врата.
Двамата детективи се качиха по каменните стълби, водещи към къщата, като прескачаха по две стъпала наведнъж. Звънецът не работеше и след като чукаха известно време на вратата, Робърт прескочи малкия жив плет вляво от вратата и провери двата големи прозореца. Те бяха заключени и спуснатите завеси не му позволиха да надникне вътре.
— Нека опитаме гаража — предложи той и хукна надолу по стълбите. Гаражът също беше заключен, както и страничната дървена врата вдясно, която несъмнено водеше към задния двор. Но катинарът не изглеждаше солиден.
— Какво правиш? — изненада се Карлос, когато партньорът му отстъпи назад и блъсна с рамо вратата.
— Искам да огледам добре — безизразно отвърна той и мина през разбитата врата. — Идваш ли?
— Да не си полудял? — извика Гарсия и побърза, за да настигне партньора си.
Задният двор на къщата беше внушителен. В средата имаше голям басейн с формата на капка, осветен от подводни прожектори, вляво — просторен плаж, горичка и дървени платформи за слънчеви бани, а отзад — голяма площ за барбекю. Всичко беше обградено от високи ясени и изваяни живи плетове. След няколко метра лек наклон идеално окосената морава се превръщаше в тенискорт. Къщата беше тъмна и отзад. Робърт опита плъзгащите се двойни врати, през които, изглежда, се отиваше в зала за купони, но и те бяха заключени. Той се помъчи да погледне вътре. Всичко изглеждаше безжизнено. Хънтър съблече якето си и го уви около десния си лакът.
— Хей. — Карлос вдигна ръце да го спре. — Какво правим тук, Робърт?
— Трябва да видя какво има вътре.
— Защо? Той може да не е нашият човек. Имаме основания да се съмняваме в него, колкото и в Джеймс Рийд.
— Видя преобразяването на двете снимки. Това не беше случайно съвпадение. Историята има много по-дълбоки корени. И мисля, че стига до убийства.
— Да, но влизането с взлом не е решението.
— Имаме причина да почукаме на вратата му, Карлос.
— Не е почукване. Ти разби проклетата врата и това е незаконно. — Гарсия го погледна така, сякаш не го познаваше. — Дори той да е нашият човек, всеки адвокат ще го оправдае, защото ние сгафихме и не изпълнихме процедурата. Това ли искаш? Направим ли го, все едно му даваме безплатен билет за излизане от затвора.
Робърт погледна часовника си.
— Разбирам, Карлос. И обикновено аз произнасям речите, но в момента нямаме никакво време. Моли изчезна. Убиецът я преследва и тя мисли, че тази нощ той ще я очисти. Ето защо нямаме много време. — Изгледа партньора си. — Обещах й, че няма да й се случи нищо лошо. Уликата е добра. Нямам време да мина по каналния ред и да правя проучвания. Ако го сторя, тя ще умре. Няма начин прокуратурата да ни издаде съдебна заповед да претърсим дори тази кофа за боклук. — Той млъкна и въздъхна дълбоко. — Върни се в Паркър Сентър, Карлос. Ще отрека, че си знаел за действията ми.
— Какво?
— Сам каза, че това може да е грешка. Няма да те въвлека в тази история. Трябва да мислиш за съпругата си. Ти не можеш да си позволиш да се издъниш. Аз мога.
127.
Гарсия не можеше да повярва на ушите си. Беше жив благодарение на упоритостта на партньора си. Ако смяташе, че Карлос ще се обърне и ще си тръгне, Робърт грешеше.
— Знам, че няма да се издъниш както трябва, ако не съм с теб — пошегува се той. — Идвам, партньоре.