Хънтър влезе в следващата стая — голяма всекидневна.
— Карлос?
Мълчание. Къщата беше тиха. Робърт предпазливо се промъкна през остъклените врати и влезе в кабинета.
— Карлос, по дяволите. Писна ми да спасявам задника ти. Къде си?
Хънтър видя в отсрещната стена слабо осветена врата, която водеше към стълби, спускащи се към мазето.
— Мразя мазетата — измърмори той и безшумно заслиза по стъпалата. По средата забеляза счупени тънки стъкла, драскотини и малка вдлъбнатина на стената, където се беше ударило фенерчето на Гарсия.
Какво се беше случило там? Вътрешният му сензор за опасност се активира.
Вратата долу беше открехната и през пролуката Робърт видя, че помещението е голямо и полутъмно. Той опря гръб в стената и бутна вратата. Огледа внимателно стаята и ъглите и най-после влезе. Груби тухлени стени ограждаха просторната площ, която беше два пъти по-голяма от стаята горе. Въздухът беше наситен със задушаваща миризма на мухъл, но в мазето имаше нещо друго, което не можеше да разпознае. Нещо, от което го полазиха ледени тръпки. Нещо много зловещо.
Той забеляза в отсрещния край дълга метална маса с инструменти, но не видя точно какви са. До стената бяха наредени чучела с човешки размери. Вдясно от тях имаше чертежи, грубовати рисунки, графици и планове. Робърт разбра за какво са, преди да види снимките — големи фотографии на седем души, заснети от всички ъгли. Бяха разделени на седем групи, номерирани от едно до седем. Първите пет бяха отбелязани с голям червен кръст. Той затаи дъх, докато гледаше снимките на първите пет жертви на убиеца, когото медиите наричаха Екзекутора. Проучванията на садиста бяха безупречни.
От широката колона по-навътре в помещението се чу приглушен стон. След част от секундата от там се изтъркаля канцеларски стол на колелца. Робърт застина на мястото си, когато съзря Карлос. Партньорът му беше в безсъзнание и от носа му течеше кръв. Изглеждаше счупен. Глезените му бяха завързани за основата на стола, а ръцете — оковани в белезници зад облегалката. Хънтър вдигна пистолета си. Какво друго можеше да изскочи иззад колоната?
Той видя, че към главата на Карлос е насочен черен пистолет „Зиг 3226 Елит“. Това беше полуавтоматичното оръжие на Гарсия.
— Хвърли пистолета, детективе — заповяда скритият мъж. Виждаше се само ръката му. Осветлението беше оскъдно и Робърт не можеше да се прицели добре. — Остави оръжието си бавно или ще пръсна черепа на партньора ти.
129.
Хънтър стоеше неподвижно и се прицелваше. Нуждаеше се само от една възможност.
— Видя какво съм направил. Знаеш, че не блъфирам — продължи мъжът. Гласът му беше спокоен, какъвто беше, когато се запознаха. — Ще ти дам само секунда. — Той освободи предпазителя на пистолета.
— Добре — извика Робърт и предпазливо сложи оръжието си на пода.
— Ритни го към мен.
Хънтър се подчини и пистолетът му спря на трийсетина сантиметра от стола, за който беше завързан Карлос.
Най-после Дан Тайлър, собственикът на къщата в Малибу и човекът, който им беше казал за снимките над камината, излезе иззад колоната и взе пистолета на Робърт от пода.
— Тръгни към мен. Бавно. Направиш ли рязко движение, партньорът ти ще умре пръв.
Хънтър запристъпва към него. Тайлър се приближи заднишком до металната маса.
— Достатъчно — рече Тайлър, когато Робърт стигна до Карлос. — Откачи белезниците от кобура си и ми хвърли ключа. Не е необходимо да ти казвам, че трябва да го направиш бавно, нали?
Детективът изпълни заповедта.
— А сега сложи белезниците на ръцете си зад гърба.
Чу се изщракване.
— Обърни се и ми ги покажи.
Робърт се подчини и опъна белезниците, за да му покаже, че са стегнати.
— Коленичи до партньора си.
Решителният поглед на Хънтър не се отместваше от лицето на Дан Тайлър.
— Играта свърши, Майкъл — монотонно изрече.
— Знаеш, че няма да се измъкнеш.
Тайлър остана невъзмутим.
— Никой не ме е наричал Майкъл много отдавна — подсмихна се той. — Не искам да се измъквам, детективе. Нямам нищо и никого, при когото да отида. Щом приключа, не ме интересува какво ще стане с мен. Животът ми свърши преди година.
Робърт си спомни първия им разговор. Тайлър спомена, че съпругата му е починала преди дванайсет месеца.
— Убийствата на тези хора няма да върнат Катрин.
— Кейт — изкрещя Тайлър. — Името й беше Кейт.