В шест часа, след усилена тренировка и горещ душ, Робърт гледаше през прозореца на малкия си апартамент в Южен Лос Анджелис и се опитваше да подреди мислите си, когато мобилният му телефон иззвъня.
— Детектив Хънтър.
— Робърт, обажда се Джон Уинстън.
Хънтър погледна часовника си.
— Какво има, докторе? Не можеш да спиш ли?
— На моята възраст и без това рядко спя след пет сутринта, но не се обаждам да обсъждаме безсънието ми.
Тонът на патоанатома изтри усмивката от лицето на Робърт.
— Случило ли се е нещо?
— По-добре ти и партньорът ти да дойдете тук. Искам да видите нещо, преди да започна аутопсията на обезглавения свещеник.
— Преди да започнеш прегледа? — иронично попита Хънтър.
— Точно така.
— В моргата ли си?
— Да.
— Ще се обадя на Карлос. Ще бъдем там до половин час, докторе.
17.
— Е, за какво става дума? — попита Гарсия, когато в шест и трийсет и пет сутринта се срещнаха с Робърт на паркинга в Окръжната лаборатория по патоанатомия. — Още не са отворили.
Хънтър повдигна рамене.
— Доктор Уинстън не каза, но предполагам, че скоро ще разберем.
Съдебният лекар поздрави двамата детективи с твърдо ръкостискане. Чакаше ги на външната врата.
— Какво се е случило, докторе? — попита Робърт, щом влязоха в сградата.
— Изключих мобилния си телефон снощи, когато бях в грил-бара „Редуд“ на прощалното парти на Уилям. В края на краищата, аз съм патолог, а не хирург. Не ме викат по спешни случаи посред нощ.
— Така е — бавно изрече Хънтър.
— Когато включих мобилния си телефон сутринта, видях, че съм получил изключително странно съобщение от един от помощник-лаборантите.
Те минаха през празно фоайе и покрай рецепцията и тръгнаха по дълъг и ярко осветен коридор.
— Както може да се очаква, ние сме едни от най-натоварените отдели по съдебна медицина в Съединените щати. Повечето мръсна работа по подготовката за аутопсия се възлага на помощник-лаборанти, които обикновено са студенти в университета.
Тримата стигнаха до стълбите в дъното на коридора и се качиха на първия етаж.
— Труповете пристигат тук в полиетиленови чували. В случая с тялото на свещеника криминалистът на местопрестъплението любезно е извадил кучешката глава от трупа и после е запечатал чувала.
— Представям си как би се изненадал студентът, когато дръпне ципа на чувала и види човешко тяло със забита кучешка глава във врата — отбеляза Хънтър.
— Точно така — съгласи се патоанатомът. — Аз още не съм виждал главата.
— Къде е главата? — попита Гарсия.
— В лабораторията. Сутринта ще я анализират. Ако ни провърви, може да открием нещо.
Те спряха пред вратата на съблекалнята.
— Облечете престилки. Ще се видим в зала 2-Б за аутопсии. Втората врата преди последната вляво. — Доктор Уинстън посочи коридора.
Тримата се срещнаха отново и патоанатомът продължи:
— През нощта помощник-лаборантите подготвяли трупове за сутрешните прегледи. — Отвори вратата на зала 2-Б и запали лампите. Миризмата на амоняк мигновено ги блъсна и изгори белите им дробове. В средата на помещението, върху безупречно чистите плочки на пода, беше поставена маса от неръждаема стомана. На стената имаше голям двоен умивалник и метален плот, където бяха наредени инструменти. Лавиците на отсрещната стена бяха отрупани с микроскопи, стъкленици и епруветки. На двете малки бюра имаше компютри. — Трупът трябва да бъде измит, преди да се извърши аутопсията. — Съдебният лекар се приближи до масата от неръждаема стомана, където лежеше тяло, покрито с бяло платно. — Не е необходимо да добавям, че преди да бъде измит, трупът трябва да бъде съблечен.
Робърт се досети какво предстои.
— Когато разкопчали свещеническото расо, помощник-лаборантите намерили ето това. — Патоанатомът дръпна платното от тялото и тримата мълчаливо се втренчиха в него.
— Мамка му! — изруга Карлос, нарушавайки напрегнатата тишина.
На гърдите на свещеника с червено беше написано числото три, дълго петнайсетина сантиметра.
18.
Минаваше девет и половина, когато Хънтър и Гарсия пристигнаха в главното управление на „Обири и убийства“ на Норт Лос Анджелис Стрийт. Обикновено голямата зала беше почти празна по това време, тъй като повечето детективи бяха по задачи. Тази сутрин обаче помещението беше изненадващо пълно.