Хънтър си спомни, че двамата с Гарсия бяха намерили същата статия в стаята на отец Фабиан.
— Осъзнах, че докато аз страдам и Кейт отне живота си заради онова, което те ни сториха, Стратър и бандата му си живеят нормално и изведнъж имах причина да живея отново.
— Отмъщение — промълви Робърт.
— Да — усмихна се Тайлър. — Най-мотивиращата причина от всички. Заклех се, че ще ги намеря всичките и ще ги накарам да си платят. До годишнината от смъртта на Кейт всичките ще бъдат мъртви. Ще бележа Стратър с кръвта на семейството, което беше убил, моята кръв, и ще номерирам останалите с кръвта на приятелите им. Ще ги накарам да страдат по най-невъобразимия начин, който знам. Имам много пари и в моя свят парите означават власт. Наех хора да се разровят в живота им, да разберат къде са те и какво ги плаши до смърт. Всеки се страхува от нещо, детективе. Не е задължително да е фобия, но ако се разровиш достатъчно надълбоко, ще откриеш, че всеки се бои от нещо. Тя нямаха право да съсипват живота ми.
Гласът на Тайлър беше започнал да трепери. Той губеше контрол. Хънтър се размърда неспокойно и подръпна белезниците на ръцете си.
— С Кейт бяхме само двама души, но на колко хора мислиш, че те разбиха живота? Смяташ ли, че могат да правят каквото искат без последици? Е, ще им се върне. Аз ще ги накажа — извика Тайлър и се удари с юмрук в гърдите. — Те ме направиха такъв. Те породиха гнева и омразата, които текат във вените ми. Омразата придаде смисъл на живота ми. Страхът в очите им, когато познаха Кейт на снимката и разбраха, че ще умрат от неописуема смърт, ме изпълни с умопомрачително удоволствие. Промени ме. И изведнъж поисках нещо повече от живота и страховете им. Изтезаването и убиването им вече не ме задоволяваше. Трябваше да вкуся кръвта и плътта им. Това ме накара да се почувствам… силен и различен. Трябва да опиташ някой път, детективе. Няма по-силен опиат. Буквално да консумираш врага си. — От устата му се разхвърчаха слюнки и той превъртя. Приближи се до масата и грабна пистолета на Робърт. — И никой няма да ми попречи да довърша отмъщението си, и да взема кръвта на останалите. Никой!
Времето изтече.
Тайлър пристъпи напред, прицели се в главата на Карлос и натисна спусъка.
134.
Моли Удс затвори очи и остави силната струя гореща вода да масажира схванатите й мускули. Лека мъгла от пара беше изпълнила малката баня и сега пълзеше под вратата и влизаше в коридорчето. Тя бе имала видение преди няколко часа и все още не можеше да спре да трепери. Знаеше, че той идва за нея. Видя кръв, паника и страх и трябваше да избяга.
Облегна се на белите плочки и се запита дали беше постъпила правилно. Не познаваше много хора в Лос Анджелис. Всъщност единственото момиче, с което се беше сприятелила, откакто дойде преди три години, беше Сюзан Зилинска. Веднъж Сюзан каза на Моли, която познаваше като Моника, че ако се нуждае от нещо, винаги може да разчита на нея.
Моли трепереше и плачеше, когато почука на вратата на Сюзан преди по-малко от час. Приятелката й се разтревожи и тя й разказа някаква глупава история, че се е скарала и е скъсала с гаджето си.
— Не знаех, че имаш гадже — рече Сюзан и я прегърна. — Не те е ударил, нали? Защото ако го е сторил, веднага ще се обадя на ченгетата.
Двете разговаряха и пиха кафе. Моли трябваше да обвие историята си в много по-голяма лъжа.
— Остани тук тази нощ, Моника — предложи Сюзан. — Всъщност може да останеш, колкото искаш. Компанията ти ще ми бъде приятна.
— Благодаря — усмихна се Моли.
— Изглежда ти е студено. Вземи си горещ душ, а аз ще приготвя нещо за ядене. После ще ти кажа каква страхотна новина получих днес.
Моли спря водата и отвори плъзгащата се врата на кабинката. Дрехите й бяха на пода, където ги беше съблякла. Сюзан й беше дала чисти хавлии, затова уви една около тялото си и използва другата за косата. С дясната си ръка избърса замъгленото огледало и се вгледа в лицето си.
Беше решила да се обади на Хънтър и поне да му каже, че е добре. Не беше справедливо към него, след като той се опитваше да й помогне. Но в страха си какво може да се случи тя не беше удържала на обещанието и бе изключила мобилния си телефон.
Изведнъж през тялото й премина обезпокоително усещане. Моли се уплаши и се завъртя към вратата на банята, сякаш някой беше там и я гледаше. Беше сигурна, че чу нещо като сподавен писък. Застана неподвижно и се ослуша, но чу само капките, падащи от душа. С треперещи ръце хвана дръжката на вратата, открехна я и надникна. Всички лампи бяха изгасени.