— Сюзан? — неуверено извика тя.
Тишина.
Предпазливо излезе в коридора и зачака.
Нищо.
Вляво бяха малката всекидневна и кухнята, а вдясно — спалнята, но апартаментът изглеждаше безлюден.
— Сюзан? Всичко наред ли е? — Гласът й започна да трепери. Тя тръгна наляво, оставяйки леки мокри отпечатъци върху дървения под. Не познаваше разпределението в апартамента, който сега се осветяваше само от лампата в банята. Предпазливо се запромъква напред и спря, когато стигна до дневната. Неконтролируем страх я накара да потрепери конвулсивно. Тя безуспешно се помъчи да се пребори със сълзите, които замъглиха зрението й. — Сюзан, къде си?
Моли избърса очите си и пристъпи напред.
Лампата в банята угасна.
135.
Хънтър нямаше време за губене.
Със смъртоносна решителност Тайлър се прицели в главата на Гарсия и натисна спусъка.
Щрак. Нищо.
Лицето на убиеца пламна от гняв и объркване, когато опита още веднъж, но пистолетът отново не стреля.
Робърт скочи. Ръцете му като по магия се освободиха от белезниците. Преди Тайлър да реагира, той заби юмрук в ребрата му и изкара въздуха от белите му дробове. Тайлър падна, но успя да замахне с десния си крак с неимоверна сила и спъна Робърт, който се строполи по гръб на пода. Тялото му болезнено потрепери от удара. Той се претърколи наляво, подготви се и избегна ритника на Тайлър.
Убиецът не пусна пистолета, но най-после осъзна какво се е случило. Преди да остави оръжието на пода и да го подритне, както му беше заповядано, Хънтър сръчно бе заключил предпазителя. Това му предостави ценните секунди, от които се нуждаеше да реагира. Тайлър обаче нямаше намерение да повтаря грешката си. Той освободи предпазителя на пистолета, завъртя ръка и стреля.
Този път Робърт се претърколи надясно, но не достатъчно бързо. Докато оглушителният звук на изстрела отекваше в сутерена, той почувства силна пареща болка в лявата ръка и му се догади. Трябваше да разсъждава бързо. Знаеше, че скоро ще последва втори изстрел. Преди Тайлър да се прицели отново, инстинктите му надделяха и той вдигна крак. Ритникът му отново попадна в ребрата на Тайлър.
Тайлър остана без дъх и безсилен за миг, тласнат от ритника на Робърт. Отбранителната му реакция беше да се претърколи към металната маса и зад нея и да осигури временна бариера между себе си и детектива.
Двамата се изправиха едновременно. От ръката на Робърт капеше кръв, но той знаеше, че му е провървяло. Чу, че куршумът експлодира в стената зад него и това означаваше, че въпреки мъчителната болка беше ранил ръката му, без да засегне кост или артерия. Той видя, че Тайлър отново насочва пистолета към него. Този път беше сигурен, че късметът няма да бъде на негова страна. Тласкан от инстинкта за оцеляване, той скочи напред и протегна здравата си ръка високо над главата, сякаш се гмуркаше. Знаеше, че не може да хване Тайлър, но можеше да стигне до металната маса. И точно това направи. Блъсна я и удари ръба й в слабините на Тайлър. Убиецът загуби равновесие, отстъпи назад и се удари в тухлената стена, но още държеше пистолета. Очите му блестяха от убийствена омраза, когато вдигна глава да потърси Хънтър. Пръстът му отново беше на спусъка.
Той погледна наляво и после надясно, но не го видя. Къде беше проклетият детектив, по дяволите?
Робърт замахна с крак под масата и повали Тайлър, който с трясък се стовари на пода. Първо удари рамото си, а сетне главата. Пред очите му затанцуваха ярки петна. Когато избледняха, видя дулото на пистолет, насочен към него.
— Както казах — рече Хънтър, като държеше пистолета на Гарсия, който беше паднал на пода, когато блъсна металната маса, — играта свърши, Дан.
136.
Робърт изви ръцете на Тайлър зад гърба му и му сложи същите белезници, от които се беше освободил преди по-малко от минута.
— Карлос, събуди се. — Той потупа лицето на партньора си.
Гарсия трепна и измънка нещо несвързано.
Робърт отново го плесна.
— Карлос, добре ли си?
Той се закашля и изплю кръв, а после примигна няколко пъти, докато очите му привикваха към слабата светлина.
— Какво се случи, мамка му? — попита, като видя бъркотията в стаята, заловения Тайлър и кървящия Хънтър.
— Не ти трябва да знаеш — отвърна Робърт и развърза партньора си.
— Трябва да отидеш в болница.
— Ти също — подсмихна се Хънтър. — Носът ти не изглежда добре.