— И ме боли ужасно. — Карлос докосна леко носа си и потрепна от болка.
— Първо ще се обадим в отдела.
Преди Робърт да има възможност да набере номера, телефонът му иззвъня. Екранчето показа номера на Моли.
— Моли? Къде си? Добре ли си? Къде отиде?
— Той… той е тук — с треперещ глас прошепна момичето.
— Какво? За кого говориш, Моли? Едва те чувам.
— Той е тук.
— Кой? Къде? И защо шепнеш?
— Защото той е тук, в апартамента — задъхано отвърна тя. — Убиецът дойде за мен.
— Моли, успокой се. — Хънтър се опита да говори спокойно и изтръпна от болката, която прониза лявата му ръка. — Той не е дошъл да те убие. Хванахме го. Той е тук пред мен и няма да ходи никъде. Вече не трябва да се страхуваш.
— Не. Заловили сте друг.
Робърт трудно разбираше думите й, защото гласът й беше задавен от ридания.
— Какво? Защо мислиш, че сме хванали друг?
— Той… той е тук, в апартамента.
Хънтър погледна Тайлър и едва тогава проумя предизвикателната усмивка на играча на фондовата борса.
— Направил си грешка, детективе. — Студената му усмивка стана по-широка. — Тя не би трябвало да се страхува от мен.
Гарсия потрепери.
— Какви ги бръщолеви тоя, по дяволите?
Устата на Робърт пресъхна.
— Моли, говори. Там ли си още?
Моли се уплаши толкова много, че загуби ориентация и влезе в спалнята. Там цареше мрак, с изключение на леката светлина, която проникваше през пролуката между завесите. Объркана и разтреперана, тя се обърна, без да знае какво търси, и страхът я парализира. От ъгъла на стаята, скрити в сенките, я гледаха две очи.
137.
Гумите на хондата изсвириха пронизително, когато Хънтър зави и подкара по булевард „Саут Бевърли Глен“. Нямаше време да обяснява. Взе колата на Карлос и го остави да се обади на капитан Блейк и да й разкаже какво се е случило в къщата на Дан Тайлър.
Тревър Толино се обади на Робърт веднага щом Моли затвори.
— Казвай, Тревър — извика той. — Къде да отида?
— Тя е в Дауни, Робърт, но все още не знам точното място. Телефонът й се върна в мрежата едва преди няколко минути, но добрата новина е, че все още е включен. Ако остане така още десет-петнайсет минути, с помощта на вградения джипиес ще те заведа на няколко метра от нея.
Хънтър излезе от магистралата „Сан Диего“ и пое по Глен Андерсън Фрийуей, като караше със сто четирийсет и пет километра в час.
— Тревър, какво е положението? Ще бъда в Дауни след две минути.
— Още малко. Някъде на Стюарт и Грей Роуд. Нуждаеш ли се от указания?
— Не. Знам улицата. Трябва ми адрес.
Лявата ръка на Робърт пламтеше от умопомрачителна болка. Куршумът беше минал през трицепса му и всяко протягане на ръката беше агония. Той шофираше предимно с дясната ръка.
— Готово, Робърт — разнесе се от говорителите дрезгавият глас на Тревър. — Стюарт 9160 и Грей Роуд, жилищен комплекс от седем сгради „Апартаменти Вила Дауни“. Сигналът идва от втората сграда вдясно, като влезеш на паркинга откъм главния път. Апартаментът е на втория етаж в края на блока.
Когато Хънтър зави по улицата, заваля проливен дъжд.
— Там съм. Изпрати ми подкрепления, Тревър.
Импровизираният турникет, с който Гарсия беше стегнал ръката му, се беше разхлабил и раната отново кървеше. Робърт използва зъбите и дясната си ръка и доколкото можа, завърза възела. Пронизващата болка изсмукваше въздуха от белите му дробове и за миг всичко се завъртя пред очите му.
Коридорът на втория етаж беше дълъг, тесен, тъмен и зловещо тих. Всички лампи бяха изпочупени. Хънтър нямаше време да чака подкрепленията. Извади пистолета си и тръгна по коридора, колкото можеше по-предпазливо и безшумно. Стигна до дъното и натисна дръжката на вратата, която беше посочил Тревър. Беше отключена. Робърт бавно я бутна с дулото на пистолета, изви ръка към стената и потърси електрическия ключ за осветлението. Намери го и го натисна, но апартаментът продължи да тъне в мрак.
По дяволите!
Имаше две възможности за избор — да издържи на болката от раната и да използва фенерчето или да рискува и да влезе в тъмното жилище. Той стисна зъби, пое си дълбоко дъх, извади фенерчето и прекрачи прага.
Всекидневната беше малка и оскъдно обзаведена, но имаше множество скрити ъгли. Хънтър забеляза кухня и малък коридор, водещ до затворена врата. Трябваше да провери скритите ъгли, преди да продължи. Хвана здраво оръжието си и предпазливо тръгна. Направи само две крачки, когато нещо го накара да се смрази на мястото си. Долови тежка миризма и сърцето му се сви. Много добре познаваше този мирис.