— Необходимо е — изкрещя Джон. — Първия път не можах да изпълня задачата си, но Господ ми даде втори шанс за изкупление. И този път няма да се проваля.
— Не си изпълнил задачата си, защото не си я разбрал — спокойно отбеляза Хънтър. Внимаваше да не подражава на агресивния тон на Джон, защото знаеше, че ще го вбеси още повече.
Съмнението в очите на Джон беше мимолетно, но достатъчно, за да му даде възможност да продължи. Хънтър отново пристъпи напред.
— Мислел си, че задачата ти е да накажеш дъщеря си и да я отървеш от онова, което си смятал за нейна злочестина — фактът, че тя чувства болката на други хора.
— Дяволът се е вселил в нея и затова тя вижда разни неща — сатанински неща — заяви Джон, без да изпуска от прицел детектива.
— Не. Точно тук грешиш. — Робърт знаеше, че Джон Удс е религиозен фанатик. Трябваше да играе по неговата свирка, ако искаше да му се предостави възможност да спаси Моли. — Разбрал си погрешно какво иска Господ от теб. Задачата ти не е да я наказваш, а да й помогнеш.
Последва миг на несигурност.
— Ясно разбрах Божиите слова. Той ми говори — уверено каза Джон и почука с показалеца по главата си. — Тя е изпитание от мига, в който се роди.
— Да — потвърди Хънтър, — изпитание, което да провери как ще се справиш с такова особено дете и дали разбираш.
— Няма какво да разбирам — изкрещя Джон.
— Напротив. Това е част от човешката история.
На лицето на Джон се изписа любопитство.
— Замисли се за притчите в Библията. Колко светци и хора, които са искали да бъдат добри, са били разбрани погрешно, преследвани, дори смятани за изпратени от ада и екзекутирани, преди хората да проумеят какви всъщност са били и да им отдадат заслуженото? И това е само защото хората не искат да разберат. Не прави същата грешка с Моли.
— Няма нищо особено в това дяволът да се всели в теб. — Джон започна да говори по-бързо и развълнувано. — Аз трябваше да я отърва от проклятието й, но не успях и оттогава живея в ада. Сега задачата ми е да се погрижа тя да поиска прошка и после да я изпратя при Единствения, който може да й прости.
— Задачата ти е да я убиеш?
— Хвала на Бога! Дяволът ще умре.
140.
Робърт трескаво търсеше доводи. Ако не можеше да ги намери, знаеше, че двамата с Моли са мъртви.
— Защо Господ ще ти даде такава безсмислена задача, когато е всемогъщ? Има ли Господ властта да дава и отнема живот, без да му мигне окото? Ако Господ иска Моли мъртва, защо ще се нуждае от теб? Щракне ли с пръсти, свършено е с нея. Пък и какво ще спечелиш ти от това? — Детективът млъкна за част от секундата. Видя съмнение в очите на Джон Удс и побърза да продължи: — Нищо. Нито познание, нито опит или поука. Безполезна задача, която Господ би изпълнил за наносекунда. Според мен Господ не раздава безполезни задачи.
Безпокойството на лицето на Джон се засили.
— Задачата ти е била да разбереш дъщеря си. Да й помогнеш да контролира и да проумее дарбата си. Кой мислиш, че й е дал дарбата, Джон? Дяволът няма такава сила.
Отново му се зави свят. Робърт чувстваше, че кръвта му изтича. Чуваше я как капе на пода и усещаше, че губи сили. Знаеше, че не му остава много време.
— Тя прокле майка си — гневно извика Джон. — Каза й, че ще умре.
— Не. Моли се е опитала да предотврати смъртта й. Ако я беше послушал, сега съпругата ти щеше да бъде жива. Не разбираш ли, Джон? В Моли е скрита способността да помага на хората. Тя може да помогне на някои хора да избегнат страданията си, но не може да го стори сама. Другите трябва да се вслушат в думите й.
— Както направи ти?
— Да. Моли зовеше за помощ теб. И още те вика. Нуждае се от подкрепата и разбирането ти. Твоята задача е да прозреш през маската, да превъзмогнеш предразсъдъците си и да намериш добро в онова, което си мислел за зло.
Джон премести тежестта си на другия крак. Изглежда, се чувстваше неудобно и се съмняваше в действията си. Той отпусна пистолета и Хънтър се осмели да пристъпи още малко напред, но другият се стресна, сякаш се събуди от сън.
— Не! — яростно изкрещя. — Ще се придържам към задачата, която ми беше възложена. Тя трябва да умре. Както и други трябваше да умрат.
„Други!“ — зачуди се Робърт.
— Те трябваше да умрат, за да намеря дяволското дете.
И той изведнъж осъзна за какво говори Джон. Русокосото момиче във всекидневната, коленичило и с прерязано гърло. Клеър Андерсън — с прерязано гърло. Момичетата във вестника. Робърт прочете репортажите толкова бързо, че вече беше забравил за тях. Всичките бяха брюнетки, на годините на Моли. И всичките бяха намерени голи, на колене, с ръце, завързани в поза за молитва, и с прерязани гърла. Джон Удс беше дошъл в Лос Анджелис да търси Моли. Отчаянието и гневът му бяха експлодирали в него, когато не бе успял да я намери, и той беше прехвърлил омразата си към момичета, които приличаха на нея. Убиваше Моли отново и отново. Нещо повече, Джон вярваше, че дъщеря му е особена и чувства страданията на другите. Знаеше, че тя е добър човек и винаги ще се опитва да помогне. Той беше убил онези момичета не само защото приличаха на Моли, но и за да може тя да преживее мъките им. Искаше да я пречисти чрез страдания и смърт. Той беше убиецът Камата.