— И тя ще умре — заяви Джон и вдигна оръжието си. — Ти също.
Робърт видя непоколебимостта в очите му, докато Джон слагаше пръст на спусъка.
Играта свърши.
141.
Гръмовният изстрел беше заглушен от поройния дъжд, който барабанеше по прозорците. Стената зад него се изпръска с кръв и частици от плът и кожа. Въздухът мигновено се изпълни с мириса на кордит.
Тялото на Хънтър се прегърби напред, но с последни сили той успя да се хване за стената със здравата си ръка. Комбинацията от загубата на кръв и прилива на адреналин замая главата му и той загуби равновесие за миг. Когато очите му отново се фокусираха, Робърт видя, че Джон Удс пада на колене. От огнестрелната рана в дясната му ръка течеше кръв. Три от пръстите му липсваха. Устата му беше отворена и очите му гледаха ужасено. Едва тогава той видя Моли. Тя държеше пистолета на Робърт и освободи предпазителя, готова за втори изстрел.
— Моли, недей — извика Робърт, втурна се към нея и вдигна ръце, за да й направи знак да почака. — Не го прави.
Тя трепереше и по лицето й се стичаха сълзи.
— Той уби Сюзан. Щеше да убие и теб.
— Разбирам, Моли, но този път наистина всичко свърши. Остави ме аз да се оправям с него.
Джон Удс изръмжа като звяр и сетне повърна като изригващ вулкан. Болката от загубените пръсти, счупените кости, разкъсаните сухожилия и загубата на кръв му дойде в повече.
— Той ме изнасилваше много пъти. — В гласа на Моли нямаше гняв, а само болка. Тя отново отмести поглед към Хънтър. — Страхувам се.
— Знам, миличка. — Гласът на Робърт беше нежен и загрижен. — Но вече няма от какво да се страхуваш. Всичко свърши. Обещавам ти. Той вече няма да нарани никого.
В коридора тичаха хора.
— Хвърли оръжието. Веднага — извикаха двама полицаи и се прицелиха в Моли.
— Чакайте. — Хънтър се обърна към тях, вдигна ръце в знак, че се предава, и застана между оръжията им и Моли. — Аз съм Робърт Хънтър, детектив от отдел „Убийства“. — Той посочи значката на колана си. — Положението е овладяно. Свалете оръжията.
Ченгетата се спогледаха обезпокоено.
— Не ми изглежда овладяно — рече единият.
— Аз така контролирам ситуациите — отсече Хънтър.
Полицаите се намръщиха.
— Не го изпускайте от поглед. — Робърт кимна към Джон. — Той е убиецът Камата, когото търсите.
— Какво?
— Вероятно ще намерите нож в него със следи от всички жертви на Камата. — Той тъжно поклати глава. — За жалост във всекидневната има още една жертва.
Ченгетата се поколебаха и после се прицелиха в Джон Удс.
Робърт се обърна към Моли и чу, че единият полицай съобщава сензационната новина и иска линейка.
— Хайде, Моли — прошепна Хънтър, взе хавлия от пода и й я подаде.
Мигът на напрежение между тях продължи сякаш цяла вечност.
Тя дръпна предпазителя на пистолета и го сложи в ръката му.
— Ти си единственият, който ми вярва. И аз имам доверие само на теб.
Очите й се напълниха със сълзи и Моли го прегърна.
142.
Коледа
Гарсия отвори вратата. Беше се издокарал с най-безвкусния пуловер, който Хънтър беше виждал — пухкава грозотия в лилаво, червено, розово и лимоненожълто, най-малко два номера по-голям. Носът му беше бинтован, сякаш го бе пъхал някъде, където не трябва. Под очите му имаше тъмни кръгове.
— Хей! — Робърт отскочи назад и посочи пуловера на Карлос. — Хапе ли това чудо?
— Знам, знам. — Партньорът му направи гримаса. — Майка ми го изплете. Донесе ми го тази сутрин. Трябва да го нося, иначе ще се разсърди.
— Тя те наказва.
— Да, може би. Влез. — Карлос го покани в апартамента. Коледната елха в отсрещния ъгъл на стаята блестеше от примигващи светлинки и украшения. Нежна, старомодна, празнична музика и съблазнителни ухания на лакомства затопляха помещението. — Как е ръката ти?