— Още ме боли, но ще търпя. Няма обаче да ходя на фитнес няколко месеца.
— И това те притеснява най-много, нали?
Хънтър повдигна рамене.
— Как е носът ти?
— Счупен. Няма да удрям с глава няколко месеца — подразни го Гарсия. — Чух, че ти се е обадил кметът и не за да говорите за съпругата му.
Робърт отново сви рамене.
— Ти си героят на месеца, Робърт, фигурираш в списъците на добрите на всички, включително на капитан Блейк и шефа Колинс. Двама серийни убийци за една нощ. Това сигурно е рекорд. Чу ли, че най-после са намерили Джеймс Рийд?
Хънтър кимна.
— Оказахме се прави. Той не е напускал района на Лос Анджелис. Любовницата му живее в Ранчос Палос Вердес. Не открихме колата му, защото е била в гаража й. Как е Моли?
— Добре е, като се има предвид всичко, което преживя. От два дни й дават успокоителни.
— Какво ще стане с нея?
Робърт леко поклати глава.
— Тя ще реши. Днес Моли навършва осемнайсет. Официално е пълнолетна. Говорих с една моя много добра приятелка, един от най-добрите психиатри в Лос Анджелис. Тя се съгласи да се занимава с Моли безплатно, колкото време е необходимо. Моли е преживяла много и се нуждае от помощ. Ще направя всичко възможно да й помогна.
— Сигурен съм — усмихна се Карлос. — Тя може да разчита и на мен.
— По-късно днес следобед ще се отбия при нея да й пожелая честит рожден ден и весела Коледа.
— Чудесно. Ще й приготвим голяма чиния с по малко от всичко. Болничната коледна храна е помия. Пък и когато се съберат в кухнята, Ана и мама готвят като за цял взвод.
— Да, виждам. — Хънтър кимна към масата, която беше отрупана с ястия.
— Има и още — извести Ана, която излезе от кухнята. Носеше синьо-бяла престилка с надпис „Целуни готвача“.
— Нямам нищо против да го направя — усмихна се Робърт и я целуна по двете бузи. Гарсия го запозна с майка си Джанет — висока и властна жена със съвършено фризирана къса руса коса, поразителни сини очи и най-приятния и успокояващ глас, който Хънтър беше чувал.
По време на обяда Джанет ги забавлява с разкази за младия Карлос в Бразилия.
— Бил си добър футболист, а? — попита Хънтър, докато двамата миеха чиниите.
— И все още съм — гордо отвърна той.
— Вярвам ти.
Двамата замълчаха.
— Искам да те питам нещо, Робърт.
— Казвай.
— Бях окован в белезници за стола, когато дойдох в съзнание. Логично е да предположа, че Тайлър е оковал и теб.
— Да — кимна той.
— Как се освободи от белезниците, по дяволите?
Робърт се усмихна.
— С номер, който научих много отдавна.
— Ще ми го кажеш ли?
— Винаги държа два ключа в себе си.
— Какво?
— Слагам единия там, където всеки очаква да го намери — заедно с белезниците на колана. И този ключ хвърлих на Дан, когато ми го поиска. Но ето го моят вълшебен фокус. — Той разкопча колана си.
— Хей. Ако Ана или мама влязат в кухнята в момента, ще изглеждаме адски подозрително.
— Спокойно. — Робърт показа на партньора си таен джоб в задната част на колана. Вътре имаше ключ за белезници. — Случи ми се веднъж преди много години и реших да не се повтаря. Ако те хванат неподготвен и ти сложат белезници, девет от десет пъти ръцете ти ще бъдат оковани зад гърба.
— Хитро копеле — ухили се Карлос. — Ще открадна идеята ти.
143.
Моли стоеше до прозореца и мълчаливо наблюдаваше дъжда, когато Хънтър подаде глава на вратата.
— Може ли да вляза?
Тя се обърна и се усмихна.
— Първо кажи паролата.
Той се замисли.
— Да видим… Или е „Честит рожден ден“… — Показа тортата, която носеше. — Или „Весела Коледа“. — Бутна вратата и посочи красиво увита кутия, пъхната под ранената му ръка.
Моли отвори широко очи от изненада.
— Мили боже! Всичкото това за мен ли е?
— Аха. — Хънтър влезе в стаята и сложи тортата на шкафчето до леглото. — Заповядай. Весела Коледа и честит рожден ден. — Даде на Моли подаръка. — Дано да ти хареса.
Тя седна на леглото и нетърпеливо разопакова пакета. Изненада се, като видя какво съдържа кутията.