— Брей! Днес тук е много оживено — отбеляза Карлос.
— Има причина.
— Да не би убийствата в Лос Анджелис най-после да са започнали да намаляват? — пошегува се Гарсия.
— Дори Господ не може да го направи. — Робърт посочи вратата в отсрещния край на общата стая. — Причината е там.
На табелката на вратата пишеше: „Капитан Барбара Блейк“.
— По дяволите! Съвсем забравих за срещата за представянето на капитана в осем сутринта.
— Имахме по-важна работа — каза Хънтър, съблече якето си и го сложи на облегалката на стола зад бюрото си.
Преди да има възможност да седне, вратата на кабинета на капитана се отвори и Болтър подаде глава.
— Робърт, Карлос, елате тук.
Без да почукат, двамата детективи влязоха в просторния кабинет. До големия прозорец имаше стилно бюро от палисандрово дърво. Лавиците вдясно бяха отрупани с папки. Повечето снимки в рамки, които украсяваха стаята, бяха изчезнали. Хънтър предположи, че са прибрани в кашони и наредени до стената. Болтър беше до машината за кафе в ъгъла. Зад бюрото стоеше поразително красива жена.
— Робърт Хънтър, Карлос Гарсия, запознайте се с вашия нов капитан Барбара Блейк — представи ги Уилям Болтър, докато разбъркваше кафето в ръката си.
Дългите черни коси на капитан Блейк бяха прибрани в елегантен кок. Беше си сложила лек грим, а кожата й беше гладка и добре поддържана. Барбара беше използвала бледо червило и носеше перлена огърлица и обици. Марковата й бяла копринена блуза беше пъхната в тясна черна пола. Хънтър знаеше, че тя е на петдесет и няколко години, но не изглеждаше на повече от четирийсет.
— Моля, седнете. — Капитан Блейк посочи двата кожени стола пред бюрото си. — И за пръв и последен път влизате в кабинета ми, без да почукате.
Уилям Болтър се подсмихна:
— Казах ви, че тя може да бъде истинска кучка.
Робърт не каза нищо и се втренчи в новия капитан. Блейк играеше правилно картите си. Отстояваше позицията си незабавно. Показваше, че няма да позволи детективите да я занасят. Това беше правилният подход в първия ден на работа, която изискваше властност и където преобладаваха мъже.
— Ще пропусна глупавата реч, която изнесох пред другите детективи. Сигурна съм, че сте я чували и преди, и не желая да се държите снизходително с мен — започна тя и седна зад бюрото си. — Нищо няма да се промени. Ще продължите да си вършите работата и ще докладвате на мен като ваш капитан, точно както сте правили досега на Уилям. — Блейк кимна към Болтър.
Хънтър хареса стила й. Първо демонстрирай, че имаш сериозни намерения, а после изиграй приятелска ръка. Барбара Блейк не беше вчерашна.
Тя подхвърли старателно сгънат вестник към двамата детективи.
— Вашият случай вече предизвика вълнение.
Робърт го взе и прочете заглавието на първата страница.
Нямаше снимки.
Той подаде вестника на Карлос, без да прочете статията.
— Това се очакваше, капитане. Репортерите вече бяха там, когато отидохме в църквата. Провървя ни, че никой не успя да се вмъкне вътре и да снима трупа.
Блейк се облегна назад на стола.
— Преди малко разговарях по телефона с кмета Едуардс. Както вероятно знаете, той е римокатолик. Освен това е много добър приятел на епископа Патрик Кларк, който е наместник на района „Сан Педро“. Църквата „Седемте светии“ е към този район. — Тя млъкна и погледна в очите Хънтър. — Кметът Едуардс се обади да ме притисне. Иска разследването да бъде самата дефиниция на бързо правосъдие. Уверих го, че както винаги ще направим всичко възможно. Той попита на кого съм възложила случая и когато му казах твоето име, направо превъртя.
Гарсия се намръщи.
— Едуардс настоя да възложа случая на друг.
— Какво? — Карлос погледна Робърт.
— Той има проблем с теб — продължи Блейк. — Бих казала, че те мрази. Какво си направил? Да не си спал с жена му?
Хънтър леко наклони глава. Уилям Болтър не откъсваше поглед от кафето си.
— О, не, по дяволите. — Блейк отвори широко очи. — Моля те, кажи ми, че не си спал с жената на кмета.
Робърт повдигна вежди.