— При всичкото ми уважение, капитане, не виждам какво общо има личният ми живот с разследването.
Устните на Блейк потрепнаха в лека усмивка. Тя се изправи, заобиколи бюрото си и застана отпред.
— Ще трябва да се съглася. Уилям ми каза, че ти си най-добрият, на когото е бил шеф. Имам доверие на преценката му. И да бъда проклета, ако в първия ми ден като капитан на „Обири и убийства“, позволя на някакъв политик сноб да се опитва да ме заплашва, още по-малко да ми нарежда на кого да възлагам разследванията.
Уилям Болтър се усмихна.
— Обясних на кмета, че случаят се води от изключително компетентни и опитни детективи и повече никога да не се опитва да ми казва как да ръководя отдела си.
— Предизвикали сте кмета на Лос Анджелис в първия си работен ден? — спокойно попита Хънтър. — Повечето хора биха предпочели да го спечелят на своя страна.
Блейк се облегна на бюрото си точно пред Робърт.
— Мислиш ли, че съм направила грешка, детектив Хънтър?
Той издържа на погледа й.
— А вие мислите ли, че сте направили грешка?
Усмивката на Блейк беше изпълнена с увереност.
— Нека изясним нещо още в самото начало. Винаги се застъпвам за детективите си, затова не започвайте с онова отношение от „Маями Вайс“, че не ви пука. Не ме безпокои, че ядосвам политиците, а да нямам доверието на хората, с които работя. — Гласът й беше твърд. Очите й се стрелкаха между двамата детективи. — Ако кметът ти има зъб само защото си чукал жена му, ще трябва да го преживее. Нямаме време за подобни тъпотии. И за да отговоря на въпроса ти, детектив Хънтър, не, не мисля, че съм направила грешка.
Той не можа да открие грешка в нея. Капитан Блейк наистина знаеше как да изиграе правилно картите си.
Барбара Блейк не позволи мълчанието да продължи дълго.
— Е, с какво разполагаме по случая?
Хънтър й разказа малкото, което засега знаеха за убийството на отец Фабиан.
— По дяволите — изруга тя. — Тогава извършителят вероятно е премахнал още две жертви преди това.
— Възможно е, но не е сигурно — отвърна Робърт.
Капитан Блейк повдигна озадачено вежди, подканвайки го да продължи.
— Числото три може да означава, че отец Фабиан е третата жертва или нещо друго.
— Какво?
— Не съм сигурен. Нещо важно за убиеца или за отец Фабиан, или и за двамата. Истината е, че все още не знаем и е безотговорно да правим предположения толкова рано.
— Добре — съгласи се Блейк. — Смяташ ли, че послушникът може да е замесен?
— Не мисля — отговори Хънтър.
— Защо?
— Необходим е определен тип човек, за да убие някого по такъв начин. Ермано не е достатъчно силен физически и психически. Той е само на четиринайсет години.
— Липсва и мотив — обади се Гарсия. — Преценихме, че убиецът е висок метър осемдесет и пет, а Ермано Кордобес е метър шейсет и пет, най-много метър шейсет и осем.
— Как разбрахте колко висок е убиецът?
Карлос се залови да обяснява, но след трийсетина секунди капитан Блейк вдигна ръка и го спря.
— Забрави, че попитах. — Тя се върна на стола си и се обърна към Робърт: — Какви са първите ти предчувствия?
— Засега има само една жертва и това не ни позволява да установим повтаряща се схема. Първоначалният анализ на местопрестъплението показва, че неизвестният извършител е много силен, сръчен, интелигентен, методичен и брутален. Убийството на отец Фабиан е извършено с изключителна жестокост и добре планирано.
— Методично и планирано? — Капитан Блейк се намръщи. — Чух, че навсякъде имало кръв. Това гняв и загуба на контрол ли показва?
— В повечето случаи, да.
Тя зачака Хънтър да добави още нещо, но той не го стори.
— Ще развиеш ли мисълта си, детектив?
— За някой външен човек местопрестъплението в църквата „Седемте светии“ може и да изглежда кърваво, но не и за убиеца. Петната и пръските кръв са точно там, където той ги е искал. Кръвопролитието е контролирано и планирано.
— Ритуално убийство?
Робърт се наведе напред и прокара ръка по носа и устата си.
— Уликите до тук предполагат ритуал.
— Бойно кръщение за теб, Барбара — обади се Уилям Болтър и се приближи до прозореца зад бюрото й.
— Ще ви дам още един полицай. — Тя погледна Хънтър. — Би трябвало да ви помогне с проучванията. Ако са ви нужни още хора, кажете ми. Вече ви преместих в стаята на „Специални операции“ на горния етаж. Ще ви трябва по-голямо пространство. Отворих телефонна линия за анонимни обаждания. Знам, че те обикновено създават по-скоро главоболия, отколкото нещо друго, но кой знае? Може да извадим късмет. — Капитан Блейк прелисти вестниците на бюрото си. — Пресата вече надуши случая и кметът е вбесен, затова ще има силен натиск да открием отговорите… бързо.