— И още нещо — добави Хънтър и спря Хопкинс, преди да излезе от стаята. — Не трябва да обсъждаш случая и всичко, свързано с него, с друг, освен с Карлос и мен. Разбираш ли?
— Да. — Младото ченге кимна нетърпеливо, докато вървеше към вратата.
Телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня.
— Детектив Хънтър.
Обаждаше се доктор Уинстън.
— Робърт, резултатите от аутопсията и някои лабораторни изследвания са готови. Мога да ти ги изпратя по електронната поща, но…
Той долови безпокойство в гласа на патоанатома.
— Тръгваме веднага, докторе.
21.
В натовареното обедно движение в Лос Анджелис им отне повече от двайсет и пет минути да изминат трите километра между главното управление на „Обири и убийства“ и Окръжната лаборатория по патоанатомия. Доктор Уинстън ги чакаше в зала 2-Б, същата, в която бяха по-рано.
— Е, какво откри, докторе? — попита Хънтър и запуши нос с ръка.
— Искаш ли маска, Робърт? Имаме много — предложи доктор Уинстън, като видя неудобството му.
— Не, но няма да е лошо да побързаме.
— Добре, елате с мен. — Патоанатомът се приближи до масата от неръждаема стомана. Детективите го последваха. Трупът на обезглавения свещеник беше измит и почистен.
Познатият V-образен разрез от раменете до лонната кост вече беше зашит. Големите черни шевове стърчаха от призрачно бялата кожа като отровни тръни.
— Пръстовите отпечатъци потвърдиха, че жертвата наистина е Брет Стюарт Никълс или отец Фабиан. Смъртта е настъпила някъде между двайсет и два часа и полунощ в сряда.
Робърт кимна.
— Времето, по което църквата затваря.
— С изключение на мястото, където е отрязана главата, по тялото няма травми — продължи доктор Уинстън и си сложи ръкавици. — Обезглавяването не е станало след смъртта. Това е причината за смъртта. А сега, един интересен факт. Нищо не показва, че жертвата е била завързана. На китките и глезените няма охлузвания.
— Бил ли е упоен? — попита Хънтър и се наведе да огледа мястото, където беше отсечена главата.
Патоанатомът леко поклати глава.
— Токсикологичният анализ е отрицателен, за какъвто и да е вид упойващи вещества.
— Защо мислиш, че може да е бил упоен? — обърна се Гарсия към партньора си.
— Повечето хора биха се съпротивлявали, ако разберат, че предстои да бъдат обезглавени.
Доктор Уинстън кимна.
— Няма наранявания от самоотбрана, затова знаем, че свещеникът не се е борил. Не е лесно да обезглавиш движеща се мишена.
— Възможно ли е да са го ударили по главата и да е изгубил съзнание? — предположи Карлос.
— Мислих за тази вероятност — отговори съдебният лекар и отиде от другата страна на масата. — Без главата няма да можем да го потвърдим.
Гарсия кимна.
— Има само една засечка в тази хипотеза — продължи доктор Уинстън и посочи остатъка от прерязания врат. — Главата е отрязана с един-единствен, силен замах и несъмнено с много остро и прецизно оръжие. Линията на срязването на врата предполага, че свещеникът е бил изправен, вероятно на колене или е седял. Ударът е нанесен отгоре и отляво на жертвата и това означава, че убиецът си служи с дясната ръка.
Хънтър се замисли върху думите на патоанатома.
— Мисля, че свещеникът не е бил в безсъзнание. — Той се отдалечи от трупа и се облегна на плота с микроскопа.
— Защо? — попита Карлос. — Това би улеснило убиеца.
— Извършителят не е търсел лесното или елементарното. Видяхте жестокостта на местопрестъплението. Садистите рядко показват състрадание. Убиването на жертва в безсъзнание не би му доставило удоволствие. Убиецът е искал жертвата да се страхува. Обзалагам се, че е гледал отец Фабиан право в очите, докато е нанасял смъртоносния удар.
Гарсия потрепери.
— Щом отец Фабиан е бил в съзнание, защо не се е съпротивлявал? Или поне не е вдигнал ръка да предпази лицето си? Това е естествена реакция.
— Бил е парализиран от страх — предположи Робърт.
— Възможно е — съгласи се доктор Уинстън.
— Мислите, че отец Фабиан е седял неподвижно като статуя, когато убиецът е замахнал към него?
— Случва се — кимна патоанатомът. — В зависимост от това колко ужасена е жертвата, мозъкът често блокира и престава да изпраща моторни стимули. И дори да иска, жертвата не е в състояние да се движи.
— От там произлизат термините вцепенен и скован — допълни Хънтър.