— Не е необходимо. Подготвена съм. — Аманда посочи тъмнозелената папка, която Таня й беше дала. — Върви си у дома и се опитай да си починеш добре в събота и неделя.
— Да, разбира се. Желая ти успех.
Таня закопча палтото си и излезе.
Аманда сложи лакът на бюрото, облегна брадичка на свития си юмрук и отново се втренчи в счетоводния лист на екрана на компютъра. Предчувстваше, че нещата ще се променят.
24.
Хънтър и Гарсия разглеждаха снимките, направени в църквата от криминалистите, когато капитан Блейк влезе в кабинета им, без да почука, и затвори вратата след себе си. Погледът й се спря на купчините тетрадки с кожени корици на бюрата на детективите.
— Това ли са дневниците на свещеника? — попита, приближи се до бюрото на Карлос, взе една тетрадка и я прелисти.
Робърт кимна.
— Нещо интересно?
— Зависи какво разбирате под интересно.
Барбара го изгледа така, сякаш искаше да каже, че няма време за празни приказки.
— Преглеждаме ги, колкото можем по-бързо — обясни Хънтър, — но написаното е много. Това не са обикновени дневници. Отец Фабиан е записвал разсъжденията си, как се е чувствал, какво е правил… Няма последователност. По-голямата част от текста прилича на дисертация и се отнася до далечното минало. Проблемът е, че не сме сигурни какво търсим. Може да е всичко — дума, израз или нещо между редовете. Ако свещеникът се е страхувал за живота си, надяваме се да намерим нещо в по-скорошните дневници, но няма дати. Кретените, които ги донесоха, след като криминалистите снеха отпечатъци, не са се сетили да номерират тетрадките по реда, в който ги намерихме подредени на лавиците в стаята на отец Фабиан.
— Разбъркани са като колода карти преди раздаване — отбеляза Гарсия.
— Ето защо, ако под интересно имате предвид разказите на един изтерзан свещеник, тогава да, много са интересни — продължи Робърт. — Но ако имате предвид дали сме открили нещо, което може да ни подскаже защо е бил убит, тогава отговорът е още не.
Капитан Блейк затвори дневника, сложи го върху купчината и едва тогава забеляза колко чисто и подредено е бюрото на Карлос.
— Какво имаш предвид под изтерзан свещеник?
— Отец Фабиан, изглежда, неведнъж е поставял под съмнение вярата си — отвърна Карлос.
— Всички го правим от време на време — повдигна рамене Блейк.
— Така е. — Хънтър се залови да търси нещо в най-горното чекмедже на бюрото си. — Но онова, което отец Фабиан е видял и чул през годините, го е накарало да се усъмни дали свещеничеството наистина е било призванието му.
— Защо?
— Когато си свещеник, трябва да вярваш в Бога, а понякога той се е съмнявал в съществуването му.
— Освен това има няколко откъса, от които става ясно, че отец Фабиан се е борил със схващането за безбрачие — добави Гарсия.
— Колко дневника прочетохте?
— Всеки по три. Четохме цяла нощ — отговори Робърт.
Блейк скръсти ръце на гърдите си и дълбоко въздъхна.
— Епископ Кларк се тревожи за дневниците.
— В какъв смисъл се тревожи? — Хънтър изпука кокал четата на пръстите си и Барбара трепна.
— Опасява се, че отец Фабиан може да е написал неща, които не е трябвало да споменава.
— Можете ли да бъдете по-конкретна, капитане? Нямаме много време за гатанки.
— Например, дилемата с безбрачието.
Карлос се закашля.
— Епископ Кларк се тревожи повече, че отец Фабиан е преминал границите, отколкото от факта, че е бил брутално обезглавен в църквата си. Озадачен съм.
— Освен това се безпокои, че отец Фабиан може да е написал неща, които е чул в изповеди. За католическата църква това е нещо като углавно престъпление.
— Само ако отец Фабиан е обсъждал устно изповедите с някой друг — възрази Робърт. — Записването им в личен дневник не е престъпление според католиците.
— Католик ли си? — намръщи се Блейк.
Той поклати глава.
— Тогава от къде знаеш?
— Чета много.
Гарсия се усмихна.
— В такъв случай предлагам да четеш по-бързо.
— Защо?
— Епископът Кларк ни притиска да върнем дневниците.
— Нека ни притиска. — Робърт не се притесни. — Съдържанието на дневниците може да се окаже веществено доказателство в разследването. Доколкото ми е известно, полицията все още има властта да иззема доказателства от местопрестъплението.