Робърт си спомни, че беше прочел в дневниците на отец Фабиан за кошмари, но свещеникът не ги беше описал.
— Разговаряхте ли за кошмарите му?
— Не. Той беше много сдържан човек.
Хънтър записа нещо в черното си тефтерче.
— Споменавал ли е за тревогите си?
— Като свещеници ние имаме много тревоги, детектив. Работим с нуждаещи се хора и в днешния свят тревогите са много. Но предполагам, че вие имате предвид тревоги, които може би са стрували живота му?
Робърт не отговори, но отец Малкълм разбра мълчанието му.
— Не — отвърна свещеникът. — Той беше непретенциозен човек. Живееше за църквата и за да помага на другите. Каквито и тревоги да е имал, уверявам ви, че те не са заплашвали живота му.
Хънтър се замисли върху следващите си думи. Знаеше, че навлиза в опасна територия.
28.
— Отец Фабиан казвал ли ви е за съмненията в решението си да стане католически свещеник или за намерението си да се откаже от всичко? — попита Робърт и видя, че изражението на отец Малкълм се промени. Свещеникът придоби наскърбен вид, присви очи и го погледна.
— Работата ни се основава на вярата и желанието ни да служим на Бога, детектив. — Гласът на отеца беше спокоен, но твърд, сякаш порицаваше непослушно дете. — Не го правим за пари или заради тръпката. Това е призвание. Да, понякога е трудно. Ние сме човешки същества и като такива имаме моменти на слабост и несигурност. Не е нещо необичайно онези от нас, които са избрали да посветят живота си в служене на Бога, да се съмняват в решението си от време на време, но вярата ни винаги се оказва по-силна от съмнението. Разбирате ли какво означава вяра, детективе?
— Мисля, че да — кимна Робърт. — Сляпа вяра без въпроси или доказателства.
Отец Малкълм се усмихна и показа пожълтелите си зъби.
— Вярата ни води по правилния път и потиска съмненията ни. И за да отговоря на въпроса ви, детективе, да, с отец Фабиан разговаряхме за колебанието и дилемите му. Решението ни да служим на Бога не ни прави неуязвими за изкушения и нечисти помисли. И мрачните мисли, които понякога нахлуват в съзнанието ни, не означават, че ще ги превърнем в реалност. Той вярваше непоколебимо.
— Моля ви, не ме разбирайте погрешно, отче. — Хънтър се наведе напред и подпря лакти на коленете си. — Не се съмнявам в неговата или във вашата вяра, а само се питам дали е имало причина за „нечистите“ помисли. Ако е имало, това може да ни даде улика. Отец Фабиан споменавал ли е, че смята да се откаже от свещеничеството?
Отец Малкълм почеса малкия белег над дясната си вежда. Робърт видя, че той се колебае дали да отговори на въпроса, и настоя:
— Важно е.
— Да — отвърна свещеникът след няколко неспокойни секунди. — След кончината на майка му вярата му беше разклатена.
— Бяха ли близки?
— Той се опитваше.
— Опитваше се?
— Фабиан не познаваше баща си. Майка му го беше отгледала сама, но тя беше нещастна жена. Очакваше, че синът й ще стане адвокат или лекар и ще забогатее, за да й се отплати.
Хънтър се размърда на стола.
Отец Малкълм наведе глава и се втренчи в преплетените си пръсти.
— Тя имаше проблеми. Много години се бори с алкохолизма. Въпреки че го мразеше, защото е станал свещеник, той я обичаше. Молеше се за нея всеки ден. А после майка му се разболя и всичко стана много бързо. Закараха я в болница и след седмица почина. Фабиан прие смъртта й много тежко.
— Колко тежко?
— Беше ядосан. — Отец Малкълм прехапа устни и се замисли. — Не, мисля, че по-правилната дума е негодувание. Фабиан възнегодува срещу Бога. Надяваше се, че след толкова много години Господ ще чуе молитвите му. Все повтаряше, че не иска чудо, а само Господ да даде на майка му шанс да се бори, но Той я прибра при себе си.
Робърт застана неподвижно, завладян от спомените си. Очите му бяха втренчени в свещеника.
— Знам какво е изпитвал.
Отец Малкълм забеляза болката в очите му и се наведе напред.
— Може ли да ви попитам нещо, детективе?
— Разбира се.
— Вярно ли е онова, което пишат вестниците? Фабиан е бил обезглавен? Ами кучешката глава?
— Да — тъжно отговори Хънтър.
Свещеникът въздъхна дълбоко.
— Вероятно знаете, че Свети Фабиан, чието име взе отец Фабиан, е бил обезглавен.
Робърт кимна.