— Смятате ли, че има връзка?
— Възможно е. — Детективът отново се облегна назад. — Какво ще кажете, отче? Мислите ли, че убиецът е искал отец Фабиан да умре по същия начин като Свети Фабиан?
Свещеникът стана и се приближи до библиотеката зад писалището.
— През годините много хора са били разбрани погрешно, арестувани, изтезавани и осъдени на смърт. — Протегна ръка към книга на най-горната лавица.
— Векове наред повечето смъртни присъди в Западния свят са означавали обезглавяване.
Робърт се замисли.
— И ако отец Фабиан бе избрал името на друг светец, смъртта чрез обезглавяване пак щеше да съвпада със смъртта на светеца — заключи той.
Отец Малкълм кимна.
— А кучешката глава? Означава ли нещо за вас или католическата вяра?
Свещеникът си пое дълбоко дъх.
— Дяволът — отвърна той и в стаята внезапно повя хлад. Хънтър инстинктивно загърна по-плътно яката на якето си. Отец Малкълм се върна на мястото си. — Не се обиждайте, детективе, но мисля, че може би вървите по грешен път.
— Защо, отче? — попита Робърт и го погледна в очите.
— Смятам, че това е проява на агресия срещу католическата църква, някой, който иска да навреди на църквата като цяло, а не на отделен свещеник, Фабиан е трагична невинна жертва. Можеше да бъде всеки от нас. Убиецът можеше да избере всяка от нашите църкви, за да излее гнева си. — Отец Малкълм млъкна, защото следващите му думи го разтревожиха. — И нещо ми подсказва, че той ще убие отново. Може би вече го е сторил.
Кожата на Хънтър настръхна от гласа на свещеника.
29.
Аманда Райли изпитваше невероятен студ и жажда. Главата й пулсираше толкова ожесточено. Струваше й се, че слепоочията й ще се пръснат. Опита се да помръдне, но осъзна, че е завързана. Китките и глезените й бяха стегнати за краката на неудобен метален стол и въжетата се впиваха в кожата й.
Клепачите й бяха натежали и лепнеха. Доколкото разбираше, нямаше превръзка на очите, но нещо не й позволяваше да ги отвори. Опита се да изпищи, но устните й не се отлепиха. В устата си усещаше горчив и противен вкус. Инстинктивно облиза устни и усети твърд пласт на нещо неопределено между тях. Помъчи се да отвори уста и почувства, че нежната кожа на устните й се разцепва.
О, боже!
Тя потрепери и най-после разбра какво се е случило.
Устата й беше залепена с каноколит.
Обзе я паника и тя започна трескаво да се мята, да рита и да се опитва да се освободи. От китките и глезените й, където се бяха впили въжетата, закапа кръв.
Столът не помръдна. Или беше твърде тежък, или беше закован за пода. Писъците й, заглушени от залепените й устни, прозвучаха като ръмжене на животно.
Тялото й потрепери неудържимо и Аманда положи усилия зъбите й да не затракат.
От ъгълчетата на затворените й очи бликнаха сълзи, затъркаляха се по лицето й и измиха част от лепкавото вещество, с което бяха намазани клепачите й. Тя бавно успя да ги отвори. Пареха, сякаш горяха, и тя замига като обезумяла.
След няколко минути болката намаля и очите й донякъде се фокусираха. Бяха подпухнали и зачервени. Отначало всичко беше замъглено, но осветената от свещи стая изглеждаше позната. Познаваше някои от мебелите, но от къде?
Пулсирането в главата й се засили и в обърканите й спомени нямаше логика. Започна да си поема дълбоко и равномерно дъх и се помъчи да се съсредоточи върху ударите на сърцето си. Паметта й бавно се зае да сглобява образите на случилото си.
Аманда потрепери конвулсивно, когато най-после си спомни всичко. Замъгленият образ пред очите й беше на огромна камина, облицована с речни камъни, в един от имотите в списъка й.
Тя беше довела евентуален купувач да разгледа къщата.
Как беше името му?
— Как е главата ти, Манди? — Гласът, който се разнесе зад нея, я стресна и я накара да се вцепени. Беше рязък и не търпеше възражение като на сержант от армията. — Пулсирането скоро ще премине.
Аманда отново се разтрепери.
Очите й вече се бяха фокусирали. Тя погледна надолу и разбра защо й е студено. Беше гола.
Висок човек пристъпи напред и влезе в полезрението й. Беше същият мъж, когото бе довела да види имота, но все още не можеше да си спомни името му. Беше се преоблякъл и вместо дългото палто и деловия, ушит по поръчка костюм носеше спортни дрехи. Не беше свалил ръкавиците, косата му беше скрита под плетена шапка.
Аманда отново изви тяло и се опита да се освободи от въжетата.