— Харесвате ли шотландско уиски?
— Обичам силните напитки.
Жената изпи глътка малцово уиски под зоркия му поглед.
— Казвам се Робърт — представи се той и протегна ръка.
— Аз съм Клеър Андерсън.
Двамата си стиснаха ръце и Хънтър усети колко гладка е кожата й.
— Често ли идвате тук? — попита тя.
— Не. Тази вечер се нуждаех от питие и не ми се ходеше в шумно заведение. Тук предлагат хубаво малцово уиски и атмосферата е… спокойна. А вие?
— Идвам тук от време на време. Апартаментът ми е през една пресечка.
— Мястото е страхотно, но тук не се събират репортери, нали? — небрежно подхвърли той.
Усмивката й не помръкна, а само стана по-естествена.
— В такъв случай предполагам, че ме познахте.
— Косата ви е различна, по-къдрава, но ви помня от църквата „Седемте светии“. Попитахте ме дали смятам, че убийството е дело на сериен убиец, преди да съм огледал местопрестъплението.
Клеър озадачено повдигна вежди.
— И сега, след като огледахте местопрестъплението, смятате ли, че е дело на сериен убиец?
— Започнахте добре. — Робърт разочаровано поклати глава. — Почерпихте ме. Не трябваше ли да има малко сладки приказки и може би флиртуване, преди да започнат въпросите?
— Може да го направим, ако искате.
— Мисля, че така ще бъде по-добре.
— За какво желаете да разговаряме, детектив Хънтър?
— Наричайте ме Робърт.
— За какво желаеш да разговаряме, Робърт?
— Нека започнем с това. — Той се наведе напред, взе чашата й и изля съдържанието й в своята. — Какво пиеш всъщност?
Тя го изгледа.
— Как разбра, че не пия шотландско уиски? — попита. В гласа й прозвуча предизвикателна нотка.
Хънтър повдигна вежди.
Клеър издържа погледа му и после отново се усмихна:
— Е, добре, хвана ме. Пия джин с тоник.
Миг по-късно Робърт се върна на масата с леденостудена чаша джин с тоник.
— Благодаря — рече Клеър и отпи. — Да опитаме отново, а? — Протегна ръка. — Аз съм Клеър.
— Аха, казала си ми истинското си име, така ли?
Тя кимна.
Този път Хънтър не си направи труда да стисне ръката й.
— За кой вестник работиш?
Клеър отдръпна ръката си. Не изглеждаше обидена.
— „Ел Ей Таймс“. — Замисли се за секунда. — Всъщност съм на изпитателен срок.
— Разбирам. И мислиш, че историята за сериен убиец ще ти даде възможността да се представиш отлично?
— Да речем, че няма да попречи на шансовете ми.
Робърт отпи от уискито си.
— За съжаление не мога да ти помогна.
— Я стига, Робърт. Трябва ми само малко информация, нещо, което другите репортери не знаят. Няма да е трудно, защото никой не знае нищо.
— Това е, защото все още нищо не е известно.
— Шегуваш ли се? Някой е обезглавил свещеник и е забил кучешка глава във врата му. Убиецът буквално е боядисал църквата в кръв. Това е поведение на откачен психопат, а не на обикновен убиец и ти го знаеш прекрасно. Всичко е добре планирано. Аз смятам, че той ще го направи отново или вече го е направил. А ти как мислиш?
Хънтър се усмихна.
— Това беше умно. Опитваш се да ме уговориш да коментирам, като замаскираш въпроса си като лично мнение. В часовете по журналистика ли го научи?
Клеър прокара пръсти през косата си.
— Учих два семестъра психология в Университета на Айдахо.
— Родена си в щата на картофите?
— В Айдахо няма само картофи — безучастно отговори тя.
— Убеден съм.
— Освен това съм чела книгата ти.
Робърт вдигна глава.
— Не съм писал книга.
— Е, добре, докторската ти дисертация за поведението на престъпниците. Издадена е като книга и е задължително четиво във ФБР, в Националния център за анализ на тежки престъпления. — Клеър забеляза въпросителния му поглед. — Срещах се със стажант във ФБР — обясни тя. — Дисертацията ти е много емоционална, но изключително добра. Нищо чудно, че всеки психоанализатор във ФБР трябва да я прочете. Изненадана съм, че не са те поканили да изнасяш лекции.
„Клеър смени тактиката — помисли си Хънтър — и сега прибягва до ласкателство.“
— Освен това те проучих набързо — добави тя. — Вундеркинд, дете чудо. Учил си в училище „Мирман“ за надарени деца, завършил си за нула време университета и си взел докторска степен, когато си бил на двайсет и три години. Внушително. Как човек като теб свършва като детектив, а не е милионер?