— Кога дойде? — попита Робърт и затвори вратата.
Карлос остави дневника на бюрото си, облегна се назад на стола и започна да масажира схванатия си врат.
— В седем и трийсет, но половината нощ четох.
Хънтър кимна.
— Да, аз също.
Гарсия забеляза, че партньорът му носи два дневника под мишницата си.
— Докъде стигна? — Кимна към тетрадките.
— Прочетох и двата — отвърна Робърт и ги остави на бюрото.
— Прочел си четиристотин страници за една нощ? — Карлос не можа да скрие учудването си.
— Чета много, чета бързо и не спя много.
— Откри ли нещо?
— Нищо, което да помогне на разследването. Но отец Фабиан е бил изтерзан човек. — Хънтър се подпря на бюрото и пъхна ръце дълбоко в джобовете си.
На два пъти е имал намерение да се самоубива.
Карлос потърка очи.
— Погледът ми се кръстоса, а и аз още не съм открил нищо. Има ли нещо от телефонните линии за анонимна информация?
Всяка вечер, преди да си отиде у дома, Робърт лично преглеждаше записите от обажданията, събрани през деня от екипа, дежурен на телефоните.
— Нищо. Досега има двеста обаждания и всичките са глупости.
На вратата се почука.
— Влез — извика Хънтър.
Младият полицай Иън Хопкинс прекрачи прага. Носеше синя найлонова папка и изглеждаше уморен.
— Имам някои предварителни резултати от проучванията, които поискахте да направя — докладва той на Робърт, който вдигна ръка и му направи знак да замълчи, преди да успее да продължи.
— Мисля, че ни трябва почивка от кабинета и компютърните екрани. Денят навън не е лош. Искате ли да пием кафе в Литъл Токио? Промяната на обстановката ще ни се отрази добре.
— Съгласен съм — отвърна Гарсия.
— Разбира се. Харесвам онова място — кимна Хопкинс.
Литъл Токио е малък район в центъра на Лос Анджелис, между Паркър Сентър и отдел „Обири и убийства“. Това е един от трите официални японски квартали в Съединените щати и ако обичате японска храна, няма по-добро място от него в Лос Анджелис.
Иън предложи кафене „Попи“ в южната част на Литъл Токио. Беше се хранил там много пъти и ги убеди, че кафето е превъзходно.
Въпреки ранния час кафенето беше пълно. Тримата си поръчаха кафе без сметана, а Хопкинс добави и поничка с шоколад.
— Трябва да опитате поничките — рече той, щом седнаха на последната свободна маса до вратата. — Разкошни са.
— Не, благодаря. — Карлос вдигна дясната си ръка.
— Я се гръмни — усмихна се Хънтър и после се намръщи на четирите бучки захар, които Хопкинс пусна в кафето си. — Е, какво откри?
— Не много — разочаровано отговори Иън. — Проучих каквото ти поиска. Актове на насилие срещу църквите през последните пет години. — Извади няколко листа от папката и започна да ги прелиства. — Има вандализъм, графити, няколко счупени прозореца, откраднати предмети и няколко опита за умишлен палеж, но никакви сериозни прояви на физическо насилие срещу свещеници. Има обаче няколко случая на изнасилване на монахини.
— Това не попада в категорията, която търсим. — Робърт отпи от кафето твърде бързо и опари небцето си.
— Знам, но това пак е престъпление. — Хопкинс отхапа от поничката и избърса парченцата шоколад от устните си със зелена салфетка. — За второто проучване, което поиска, убийства с характеристики на ритуали и изтезания, списъкът е дълъг.
Хънтър очакваше това.
— Пресях резултатите, ръководейки се от критериите, които ми каза. Първо, все още незаловени извършители и второ, използване на животни.
— И какво намери?
— Извършени са много кървави убийства. Повечето се приписват на банди заради преразпределение на територии и нарковойни, но освен многото кръв нямат характеристики на ритуали.
— А нещо с животни? — попита Гарсия и духна кафето си.
— Да, има, но не с кучешка глава. Единственият случай през последните пет години, където на местопрестъплението е оставена глава на животно, е конска глава.
— Италианската мафия — отбеляза Робърт.
— Да, теоретично — съгласи се Иън. — Но случаят не е разкрит.
— Какви други животни са използвани в престъпленията? — попита Карлос точно когато Хопкинс пак отхапа от поничката. Двамата с Хънтър трябваше да изчакат, докато той сдъвче и преглътне.
— Няколко плъха, прасета, гълъби и котки, но очевидно предпочитаното животно е пилето, особено кръвта му. Използва се в черната магия вуду и се практикува предимно от населението на Ямайка и…