— Бразилия — кимна Гарсия.
— Бразилия? — Робърт се обърна към партньора си.
— Да. В Бразилия се нарича макумба. Бразилците са я наследили от робите, дошли от Африка. — Карлос поклати глава, показвайки, че няма да се впуска в исторически подробности. — Те имат доста ритуали и много от тях включват принасяне в жертва на пилета и използването на кръвта им.
— Търсих в интернет няколко часа — продължи младият полицай. — Мъчех се да намеря нещо, което обяснява замяната на човешка глава с кучешка, но не открих нищо. Както ти ми каза — той наклони глава към Хънтър, — проверих всички агенции за грижи за животните в Лос Анджелис. Не е открито нито едно обезглавено улично псе. Пак ще потърся, но в момента това се оказва друга задънена улица.
Робърт потърка лице с двете си ръце. Не се беше избръснал сутринта и еднодневната брада убоде дланите му.
— Разпитах и детективите във всички бюра, както ме помоли — добави Хопкинс. — Никой не е чувал за обезглавяване, кучешка глава или осакатен труп. Ако извършителят е убил две жертви преди това, още никой не ги е намерил.
34.
Веднага щом влязоха в кабинета, Гарсия протегна ръка към друг от дневниците на отец Фабиан.
— Попадал ли си на откъс за кошмар, който е измъчвал отец Фабиан от години — попита Хънтър и разтвори едната подвързана с кожа тетрадка на бюрото си.
— Да — отвърна Карлос и започна да търси съответния дневник. — И аз исках да те питам същото. Има повтарящ се сън, който го е плашел до смърт.
— Точно така.
— Отбелязах го. Ето. — Той намери дневника и го отвори на обозначената страница. — Слушай. „Три часът сутринта. Току-що се събудих отново. Няколко минути едва дишах. Ръцете ми още треперят и дрехите ми са мокри от студена пот. Твърде уплашен съм, за да заспя пак. Страхувам се да затворя очи. Отново онзи сън. Минаха толкова много години, а не ме е напуснал. Защо, Господи? Защо ме измъчват тези видения? Дали е предупреждение за онова, което предстои?“
— Прочетох няколко откъса, които звучаха така — отбеляза Робърт.
— Този сън, изглежда, често не му е давал покой. — Гарсия сложи отворения дневник на бюрото си. — Може би не означава нищо. — Той повдигна рамене.
— Всички сънуваме кошмари от време на време.
Хънтър се облегна назад на стола.
— Познаваш ли много хора, които редовно се будят от кошмари задъхани, разтреперани, изпотени и твърде уплашени, за да заспят отново?
Карлос се замисли за миг и после се съгласи, като леко наклони глава.
— Сънищата, които имат такова въздействие върху човека, обикновено се основават на реални събития, макар и пресилени.
— Не съм сигурен, че те разбирам.
— Представи си, че ти се явява сън, който се основава на фантазия, например огнедишащ змей. Колкото и шокиращ, и изпълнен с насилие да е кошмарът, подсъзнанието ти знае, че това е невъзможна фантазия. Може да те плаши, но не би отключил силна паническа реакция — обясни Робърт.
— Но ако сънят се основава на реално събитие, например, че те наръгват с нож — Гарсия поде мисълта на партньора си, — подсъзнанието ти знае, че вероятността това да се случи, е съвсем реална.
Хънтър кимна.
— Повечето кошмари са следствие от травматични преживявания. Ние нямаме контрол върху тях. Познавам тези сънища, защото ми се явяват.
Карлос се вгледа в белезите на ръцете си.
— И аз ги сънувам от случая с Ангела на смъртта.
Двамата детективи мълчаливо се зачетоха в дневниците и след малко Гарсия тихо изруга:
— По дяволите! — Робърт рязко вдигна глава.
— Какво откри?
— Мъчителният кошмар на отец Фабиан. Няма да повярваш…
35.
Хънтър зачака партньорът му да продължи, но втренченият поглед на Гарсия беше прикован в отворения дневник в ръцете му.
— Карлос! Какво откри?
Гарсия се облегна назад на стола и си пое дълбоко дъх.
— Чуй това. — Той прелисти на предишната страница. — „Късно е, а не мога да заспя. Преди около час ме събуди сънят, който този път беше по-реален от всякога. Уплашен съм. Някъде четох, че един от начините да изкорениш страха си, е да го напишеш на хартия. Това символизира акта на прогонването му от съзнанието ти.“
Карлос погледна Робърт.
— Да, това е известен метод — потвърди той.
Гарсия обърна на следващата страница и продължи да чете: