— Кой откри трупа?
— Послушникът Ермано. Влязъл в църквата сутринта и го поздравила гледката, която виждаш.
— Къде е той?
— Там отзад — отвърна Бриндъл и посочи с глава. — При него има полицай, но момчето е в шок.
— Какъв е приблизителният час на настъпването на смъртта?
— Вкочаняването вече настъпва. Бих казал някъде преди осем часа вечерта до полунощ. Определено през нощта, а не сутринта.
Робърт приклекна и отново се вгледа в тялото.
— Няма ли наранявания от самоотбрана?
— Не. — Майк поклати глава. — Жертвата няма никакви наранявания. Бил е убит бързо.
Робърт насочи вниманието си към кървавата диря, която започваше от трупа и продължаваше по стъпалата пред олтара.
— Нищо не става по-ясно, когато се качиш там — отбеляза Бриндъл, докато проследяваше погледа му. — Всъщност бих казал, че случаят се усложнява за вас, момчета.
6.
Гарсия отмести очи от трупа и погледна криминалиста:
— Какво искаш да кажеш?
Майк се почеса по носа и се обърна към него:
— Вие трябва да се досетите какво означава всичко това. Капките кръв не са разпръснати хаотично.
— Човешка ли е кръвта? — попита Хънтър.
— За разлика от кучешката? — Бриндъл посочи кучешката глава.
— Да.
— Още не мога да кажа със сигурност. Трудно е да определя само като я гледам. Свойствата им са много сходни.
Робърт изкачи стъпалата към олтара. Карлос и Майк го последваха. Всичко беше изпръскано с кръв, но Бриндъл беше прав — наистина имаше повтаряща се схема, някаква симетрия. Тънка, непрекъсната линия оформяше кръг на пода около олтара, а на стената отзад изпъкваше продълговато, неравно петно, сякаш някой беше потопил четка за рисуване в кръвта и я беше пръснал върху стената. Някога чистото бяло платно на олтара беше осеяно със стотици капчици.
— Обикновено когато разпределението на кръвта покрива такава голяма площ, това се дължи на два вида борба — обясни криминалистът. — Борба, в която са включени и двете страни: тичат насам-натам, разменят си удари и разпръскват кръв навсякъде или ранена жертва, която се бори да избяга от нападателя.
— Петната са несъвместими със сценария за борба или опити за бягство — отбеляза Хънтър, докато анализираше схемата. — Разстоянието между петната и формата им са прекалено симетрични, почти изчислени. Кървавата диря е създадена умишлено от убиеца, а не от жертвата — спокойно добави той.
— Съгласен съм — рече Бриндъл и скръсти ръце на гърдите си. — Не е било борба и отец Фабиан не е имал шанс да избяга.
— Интересно ми е как се е озовала всичката тази кръв тук горе, ако свещеникът е бил убит там долу. — Гарсия посочи трупа.
Криминалистът повдигна рамене.
Робърт се приближи до олтара, внимателно го обиколи, разгледа кървавата диря на пода и накрая спря.
— Колко си висок, Майк?
— Метър и деветдесет. Защо?
— А ти, Карлос?
— Метър осемдесет и пет.
— Ела тук. — Робърт направи знак на Гарсия да се приближи, до него. — Върви бавно с мен на трийсетина сантиметра от дирята. Прави по една крачка и върви естествено. Започни от тук. — Посочи място на пода, което се намираше точно зад центъра на олтара.
Другите двама криминалисти престанаха да работят и отидоха при Майк Бриндъл до единия прожектор.
Карлос направи четири крачки и Хънтър му каза да спре. Наведе се и бързо провери положението на крака на Гарсия по отношение на кървавата диря, а после го помоли да продължи. След още четири крачки Робърт отново го спря. Още четири крачки и Карлос завърши обиколката.
— Общо дванайсет крачки — отбеляза Гарсия. Изражението му беше заинтригувано.
Робърт повика Бриндъл при себе си и го накара да направи същото като Карлос.
— От мен единайсет крачки — рече Майк, след като обиколи олтара и се върна на изходната позиция.
— Мисля, че убиецът е висок колкото Гарсия — заключи Хънтър. — Метър осемдесет и пет, плюс-минус сантиметър и нещо.
7.
Съсредоточеният поглед на Майк се задържа за миг върху кървавата диря, а после се отмести към Хънтър.
— И как стигна до този извод?
— Заради петната, които се отклоняват ей там. — Той посочи две отделни точки на пода край олтара, където няколко капки кръв бяха образували дълга трийсетина сантиметра, насочена встрани линия от кръглата диря.