— Искаш да кажеш, че убиецът я е оставил да изтърпи неописуеми болки часове наред.
Съдебният лекар потърка очи с палеца и показалеца си и бавно кимна.
— Това е теорията ми.
Хънтър обиколи масата за аутопсии.
— Ами гърбът й, докторе?
— Да. Не е изгарял за пръв път. — Патоанатомът се отдалечи от трупа, приближи се до метален шкаф и извади хартиен плик от най-горното чекмедже. — Тялото й е в много крехко състояние и не искам да го местя, затова ще ви покажа снимки. — Той измъкна четири фотографии от плика и ги нареди на бюрото си. — Жената вече е имала жестоки изгаряния. Както виждате, по-голямата част на гърба и врата й са в белези. — Доктор Уинстън посочи първите две снимки.
— Имаш ли представа откога са?
— Трудно е да се определи с точност, но вероятно когато е била момиченце или тийнейджърка.
— Толкова отдавна?
Съдебният лекар кимна.
— А числото, написано на гърба й? — Робърт посочи третата снимка. — Убиецът отново ли е използвал кръв?
— Да. Вече я изпратих в лабораторията и днес по някое време трябва да получа резултатите.
Двамата детективи разгледаха четирите фотографии.
— Според теб колко време е била изложена на горещината, докторе? — попита Хънтър.
— Вероятно от събота вечерта, докато е била намерена. Чух, че камината още е горяла, когато полицията отишла в къщата вчера.
Робърт прехапа устни и кимна.
— Убиецът е знаел, че ще я намерим, и е искал да я открием в този вид. Той се перчи колко зъл и жесток може да бъде. Не знам защо.
— Може би не се перчи, докторе. — Хънтър поклати глава. — Вероятно спира едва когато чудовището в него се засити. Това не е необичайно. Понякога само смъртта не е достатъчна, за да успокои гнева или злината на убиеца или онова, което го кара да иска да убива. Има много случаи, когато убийците продължават да стрелят, удрят, наръгват и разрязват жертвите си дълго след като са ги умъртвили. Някои дори ги държат дни, седмици, месеци…
— Може би си прав — съгласи се доктор Уинстън.
— Вероятно убиването не е достатъчно за него. — Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. — Искам да ви покажа още нещо.
Тонът му накара Робърт да се втренчи в него.
Съдебният лекар дръпна към масата за аутопсии кръгла лупа с лампа, монтирана на статив, и направи знак на двамата детективи да се приближат, а после наклони лампата така, че да освети дясната страна на корема на жертвата.
— Вижте.
Хънтър се вгледа през лупата, без да е сигурен какво търси. След няколко секунди очите му се присвиха, когато се фокусираха върху нещо под дясната гърда на убитата жена.
— Не може да бъде! — възкликна той. През тялото му премина ледена тръпка.
Патоанатомът кимна спокойно.
— Шегуваш се с мен, докторе.
49.
На корковото табло в кабинета на Хънтър и Гарсия сега бяха закачени две отделни групи снимки от местопрестъпления, разделени с линия на бял маркер. Вляво бяха фотографиите от католическата църква „Седемте светии“ и жестоко обезглавеното тяло на свещеника, а вдясно — къщата в Малибу и садистично обгорелият женски труп.
След откриването на новия труп капитан Блейк бе поискала от сега нататък екипът да се среща всеки ден, в девет сутринта. Хънтър и Гарсия пристигнаха в кабинета десетина минути по-рано.
Докладът на криминалистите от местопрестъплението с Аманда Райли разкри, че в една от стаите на горния етаж е намерен частичен отпечатък. Те бяха открили й прахосмукачка в килера, която очевидно е била използвана скоро. Докладът от лабораторията щеше да бъде готов след няколко дни.
Засега разполагаха само с основна информация за Аманда Райли. Тя беше родена и израснала в Лос Анджелис. Напуснала гимназия, преди да завърши, и оттогава се занимавала с търговия на недвижими имоти. Майка й починала преди седем години. Баща й нямал силно присъствие в живота й и имал проблеми с алкохола и хазарта. Местонахождението му беше неизвестно. Аманда беше разведена. Бившият й съпруг имаше ресторант в Сан Диего. Живееше там от шест години. Работеше и в събота и неделя. Алибито му беше потвърдено. Аманда имала сериозни финансови затруднения. Агенцията й не вървяла добре. Къщата в Малибу беше собственост на инвеститор във фондовата борса и милионер на име Дан Тайлър.
В девет часа капитан Блейк влезе в кабинета, без да почука. Носеше „Ел Ей Таймс“.