— Видя ли това? — обърна се тя към Робърт.
— Не чета вестници. Потискат ме.
— Ще паднеш. — Барбара спокойно остави вестника на бюрото му, обърнат на първата страница.
Хънтър го погледна, но не протегна ръка да го вземе. Карлос стана и изпълнен с любопитство, се приближи до бюрото му.
Робърт мълчаливо видя заглавието и погледна името на автора — Клеър Андерсън. Така и предположи.
Той не направи опит да прочете статията и Гарсия грабна вестника.
— Въпросът ми е — обезпокоено каза Блейк — как са свързали двете убийства, по дяволите?
— Тя има връзки в полицията и вероятно в моргата — небрежно подхвърли Хънтър.
— Тя? — Капитанът се намръщи разтревожено.
— Клеър Андерсън, която е написала статията.
Блейк се вгледа изпитателно в Робърт:
— По изражението ти разбирам, че я познаваш.
— Виждали сме се.
Капитанът гледа Хънтър в очите няколко секунди, но той не издаде нищо.
— Никой друг в отдел „Обири и убийства“ освен вас двамата не знае, че двата случая са свързани. — Тя започна да крачи из стаята. — Ако никой от вас не е говорил с нея, информацията не е изтекла от тук. Доктор Уинстън гарантира, че само той и трима много надеждни криминалисти знаят за връзката. Сигурен е, че и те не са издали нищо.
— Чуйте какво пише тук — прекъсна я Гарсия и започна да чете от вестника. — „Разследването се води от детектив Робърт Хънтър от отдел «Убийства». Въпреки че той отказа да коментира, няма съмнение, че двете убийства са затруднили полицията. Екзекуторът…“ — Той млъкна и учудено повдигна вежди. — Страхотен прякор. Кой ли го е измислил, по дяволите?
Робърт безразлично сви рамене.
Карлос продължи да чете:
— „Екзекутора обикаля по улиците на нашия град и за пореден път полицията няма посока, заподозрени и улики. За доброто на всички ни, авторът на репортажа се надява, че детектив Хънтър ще залови Екзекутора по-бързо, отколкото хвана прословутия Ангел на смъртта.“
— Кучка — изръмжа Робърт.
— Всичко това всъщност не ме безпокои… все още — каза капитанът и го погледна в очите. — Не ми пука как репортерката е успяла да свърже двата случая. Трябва на всяка цена да държим в тайна от медиите номерирането на жертвите. Ако разберат за това, спукана ни е работата. Ще трябва да се оправяме с паника в целия град. Да не говорим за огромния натиск да открием първите две жертви.
— Медиите очевидно не знаят за това — отбеляза Гарсия и размаха вестника. — Иначе щеше да бъде публикувано в заглавията.
— И трябва да се постараем да остане така — рече Блейк. — Искам разследването да бъде напълно засекретено. Никой друг не трябва да има достъп до тази стая и документите по случая, без първо да получи разрешение от мен. Ясно ли е?
50.
Капитан Барбара Блейк се приближи до корковото табло и разгледа новите снимки. Хънтър забеляза, че тя трепна, но бързо възвърна обичайното си поведение.
— Убиецът отново ли е използвал кръв, за да напише числото? — попита тя и посочи едната фотография.
— Да — отговори Робърт, блъсна назад стола си, който изскърца, и стана.
Някой почука на вратата.
— Влез — извика Блейк, изпреварвайки двамата детективи.
В кабинета влезе Иън Хопкинс и се изненада, като видя капитана.
— Извинявайте. Не знаех, че имате съвещание.
— Няма проблем — отвърна Хънтър и му направи знак да остане.
Блейк се обърна към Гарсия и го изгледа въпросително.
— Хопкинс е точен — отвърна Карлос. — Той е полицаят, когото определихте да ни помага с проучванията. Спомняте ли си?
— Дойдох да кажа на детектив Хънтър, че никой не е взел показанията на онова момиче Моника — съобщи Хопкинс. — Когато полицаят влязъл в стаята за разпити, тя била изчезнала.
— Моника? — попита капитанът и се обърна. — Момичето, което дойде вчера и твърдеше, че има информация за убийството в църквата „Седемте светии“?
— Същата — отговори Гарсия и се подпря на бюрото си.
— Какво излезе от това?
— Тъкмо започнахме да говорим с нея, когато ни съобщиха за новата жертва. — Робърт отиде при Блейк до таблото със снимките от местопрестъпленията. — Тя така и не успя да ни каже нищо.