— Ненормална работа — отбеляза Блейк и потърка, лицето си.
— Това е едно от малкото неща, които са съвместими с убийството в църквата „Седемте светии“ — добави Хънтър. — Убиецът е пил от кръвта на свещеника, а сега, изглежда, е ял от плътта на Аманда Райли.
— Защо? — На лицето на Барбара се изписа погнуса. — Защо го е направил?
Робърт започна да масажира основата на носа си.
— Историята и учебниците ще ви кажат, че най-често срещаната причина убиецът да консумира плътта или кръвта на жертвите си е, защото има чувството, че с този акт жертвата става постоянна част от него, а понякога му доставя извратено усещане за сексуално задоволство.
Последва изпълнено с безпокойство мълчание.
— Но ние знаем, че този убиец не търси сексуално удоволствие. — Блейк върна снимката на Хънтър. — Защо би искал да направи жертвата постоянна част от себе си?
— Само убиецът може да отговори на този въпрос, капитане.
— Позабавлявай ме с психология — заповяда с властен тон Блейк. — С какъв човек си имаме работа?
Робърт закачи снимката на корковото табло, пое си дълбоко дъх и се обърна към нея:
— Убиец, който е познавал жертвите си много добре. Омразата му към тях е толкова силна, че абсолютният контрол над живота и смъртта им не му е достатъчен. Нуждае се от повече.
Барбара въздъхна:
— И под „повече“ имаш предвид, че е пил от кръвта им и е ял от плътта им?
Хънтър кимна, приближи се до прозореца и се вгледа в слънчевия студен ден навън.
— Но защо е направил промяна? — Тя не се отказваше. Искаше да разбере какви са причините за тази чудовищност.
— Отново само убиецът може да отговори на този въпрос. Движи се нагоре по стълбата.
— Моля?
Робърт се протегна и мускулите му се напрегнаха.
— Много серийни убийци обикновено ескалират по един или друг начин, например в насилието или интервала от време между убийствата… Този убиец може да ескалира от пиене на кръв до канибализъм.
— Страхотно. — Блейк допря ръка до челото си, сякаш имаше главоболие, и сетне пак погледна часовника си. — По дяволите. След десет минути трябва да бъда на пресконференция. Засега ще се правя на ни лук яла, ни лук мирисала и ще кажа, че не мога да потвърдя дали двете убийства са свързани, но няма да успея да задържа това положение дълго. Ако се наложи, ще излъжа и ще заявя, че работим по много надеждни улики, но вие двамата по-добре да откриете нещо и бързо. И намерете онова момиче Моника. Искам да знам защо е казала онези думи.
— Аз също — рече Хънтър, докато капитанът затваряше вратата.
52.
Залата за пресконференции в Паркър Сентър беше достатъчно голяма, за да побере тълпата от жадни за новини репортери, които дойдоха.
Барбара Блейк трябваше да признае, че когато прие да оглави отдел „Обири и убийства“ само преди седмица, не очакваше, че толкова скоро ще се изправи пред представителите на медиите в Лос Анджелис, нито че ще влезе в конфликт с кмета на града в първия си работен ден. Но щом длъжността й го изискваше, тя беше готова да го направи.
Капитан Блейк влезе в залата и силното мърморене стихна до шепот. Тя беше облечена в стилен прав панталон, светлочервена копринена блуза и черно сако. Както обикновено гримът й беше дискретен. Блейк зае мястото си зад трибуната. Изглеждаше спокойна и уверена. Мълчаливо огледа присъстващите и зачака всички да насочат вниманието си към нея. И след десетина секунди успя.
— Ще отговарям на въпроси само пет минути. Вероятно ще можем да разсеем някои фантазии, които бяха публикувани в днешния вестник. — Гласът й беше твърд и прелъстителен и съчетаваше мек, момичешки тон с увереност, което беше обезоръжаващо. — Преди да започнете, позволете ми да отбележа нещо. Няма да обсъждам аспектите на текущи разследвания, затова, моля ви, не си правете труда да питате. Ако въпросите ви не са зададени учтиво и точно, пресконференцията ще приключи.
Вдигнаха се ръце и репортерите започнаха да подават микрофони с емблемите на Си Ен Ен, Фокс, Си Би Ес, Ен Би Си, Корт ТВ и няколко големи вестника.
Блейк стисна зъби. Те не бяха чули нито дума от онова, което им беше казала.
— Капитан Блейк — извика привлекателна чернокоса репортерка в ъгъла на залата. — Клеър Андерсън от „Ел Ей Таймс“ — представи се тя и Барбара с интерес насочи вниманието си към нея. Клеър беше висока и слаба и в тона й имаше арогантност. — Твърдите ли, че убийството в църквата „Седемте светии“ миналата седмица и вчерашното на Пасифик Коуст Хайуей не са свързани?