— А наскоро?
— Не, доколкото ми е известно.
— Излизаше ли с клиенти?
— Никога. — Таня поклати глава. — Може да е флиртувала с някого, но това е част от работата. Ние трябва да бъдем очарователни и понякога дори да флиртуваме, но това е всичко. Доколкото знам, Манди не нарушаваше това правило.
— Разбрах, че в събота вечерта Манди е показвала къщата в Малибу на евентуален купувач — каза Робърт, използвайки галеното име на Аманда, сякаш бъбреха за стара приятелка.
Таня избърса очите си хартиена кърпа и кимна:
— Той я е убил, нали?
54.
Робърт се наведе напред, вгледа се в Таня и сетне поклати глава.
— Не можем да кажем със сигурност, но се интересуваме от него. Какво можеш да ни кажеш за този човек?
— Не много — със задавен глас отговори тя.
— Всичко би помогнало — настоя Карлос.
— Клиентът си запази час за разглеждане на къщата по телефона. Каза, че името му е Райън Търнър.
Хънтър го записа в черното си тефтерче.
— Кога стана това? Кога се обади да си запази час?
— В петък.
— Кой разговаря с него? Ти или Манди?
— Първия път аз.
— Имало е второ обаждане?
— Да. Той позвъни в събота да каже, че малко ще закъснее.
Котаракът отново се показа на вратата. Този път предпазливо влезе във всекидневната и легна под пластмасовата маса.
— Спомняш ли си разговора, който проведе с него?
Таня кимна.
— Не беше много дълъг.
— Помниш ли гласа му? Имаше ли нещо особено в него? Например акцентът?
— Да. Определено имаше южняшки акцент, като провинциален носов изговор, може би от Тексас или Мисисипи.
— Тонът му агресивен ли беше или учтив? А гласът му висок ли беше или тих?
Тя поклати глава.
— Изобщо не беше агресивен, а много учтив. Нямаше нищо особено в гласа му. — Таня наведе глава.
— Съжалявам.
— Всичко е наред — окуражи я Робърт. — Справяш се страхотно. Звучеше ли ти така, сякаш с Манди го познавате отпреди? Може би клиент, който наскоро е посетил агенцията?
Отново настъпи мълчание. Таня се втренчи за миг в треперещите си ръце и сетне поклати глава.
— Не мисля. Напоследък не идваха много клиенти.
— Той дойде ли в „Райли“, преди да отидат в къщата в Малибу, или са се запознали там? — попита Гарсия.
Таня отново избърса очите си.
— Политиката ни е да не казваме адреса на имота на клиенти, с които не сме се срещали. Той дойде в агенцията.
— Ти видя ли го?
— Не — въздъхна жената. — Той си запазил час за разглеждане за късно следобед, но се обади и каза, че ще закъснее един час. Попитах Манди дали иска да чакам с нея. — По лицето й отново започнаха да се стичат сълзи. — Тя отговори, че ще се оправи сама. Каза ми да си отида у дома, защото е събота. — Таня си пое дълбоко дъх и гласът й потрепери. — Трябваше да отида с нея.
— Нямало е да можеш да направиш нищо, Таня — утеши я Хънтър.
— Манди се страхуваше до смърт от огъня — добави тя и отново наведе глава.
Двамата детективи се спогледаха.
— Защо? — попита Робърт.
Тя не отговори веднага. Устните й потрепериха.
— Била е силно обгорена, когато е била малко момиче.
— Знаеш ли какво се е случило?
— Не точно. Манди не говореше за това. Каза ми, че когато била малка, роклята й се запалила и оттогава е развила страшна фобия от огъня. В дома й няма газова печка. Всичко е на електричество. Дори свещите я изнервяха. — Таня млъкна, въздъхна дълбоко и започна да хлипа: — Защо… защо някой би сторил това на Манди или на друго човешко същество? Не го разбирам. Трябва да си чудовище, за да изгориш жив някого. — Тя дишаше учестено. — Сигурно е страдала много. — Таня избухна в истеричен плач и закри с ръце лицето си.
Хънтър се приближи до нея и коленичи.
— Искрено съжаляваме за загубата ти, Таня — каза и докосна рамото й. — Знам колко труден е този период и много сме ти благодарни, че разговаряш с нас.
Външната врата на апартамента се отвори и вътре влезе четирийсет и няколко годишен мъж с хубав син костюм, бяла риза и обикновена вратовръзка. Беше висок колкото Гарсия и в добра физическа форма. Той спря и бързо огледа сцената.
— Таня, добре ли си? — Мъжът пусна коженото куфарче, което държеше, и се втурна към нея.
Тя вдигна глава. Очите й бяха подпухнали и зачервени.