Другите двама криминалисти се приближиха до Бриндъл.
— Не следвам мисълта ти — каза единият.
— Ако трябва да нарисуваш кръг от кръв около олтара, но нямаш четка, какво би направил? — попита Робърт.
— Щом наоколо има толкова много кръв, може да напълниш чаша и да я излееш на пода — предположи криминалистът и погледна локвата около трупа.
— Може да не получиш ясно очертан кръг и няма да контролираш разпръскването, ако нямаш съд с чучур — възрази Хънтър.
— Всъщност това е диря от капки — уверено заяви Бриндъл. — Кръвта не е плисната на пода, а е излята капка по капка.
— И аз мисля така — кимна Робърт.
— Добре, но как разбра колко висок е извършителят? — настоя криминалистът.
— Представи си, че някой обикаля олтара и държи малък предмет, напоен с кръв — обясни Хънтър и застана пред олтара. — Излишъкът капе на пода.
— Малък предмет като свещ? — попита другият криминалист и извади за фитила изгоряла до половината свещ. Долната и част беше обагрена в червено, сякаш е била потопена в плитка чаша с кръв. — Намерих я вляво от олтара. — Той я доближи, за да могат двамата детективи и Майк да я огледат.
— Да — съгласи се Робърт.
— Прибери я като веществено доказателство — заповяда Бриндъл.
— Убиецът потапя долния край на свещта в кръвта и я използва, за да направи кръгла диря — обобщи криминалистът и пусна свещта в пликче. — Ами петната, водещи настрани?
— Свещта не е достатъчно абсорбираща — поясни Хънтър. — Може да задържи ограничено количество кръв и после спира да капе.
— Затова убиецът е трябвало да я потопи отново — обади се Карлос.
— Точно така.
Майк се замисли за няколко секунди.
— Смяташ, че убиецът е успял да направи само четири крачки и след това е трябвало пак да потопи свещта в кръвта?
Робърт кимна.
— Мисля, че е държал контейнера с кръвта близо до тялото си. Линиите, водещи настрани, са капките от контейнера с кръвта, докато се е връщал към дирята.
— И стъпките са точно четири като на Гарсия — заключи Бриндъл.
Хънтър отново кимна.
— Твоите крачки се оказаха малко по-широки, а моите по-къси. Аз съм висок метър и осемдесет.
— Но защо е направил кръг около олтара? — зачуди се Карлос. — Дали това е някакъв ритуал?
Никой не отговори. Всички се умълчаха.
— Както споменах — наруши тишината главният криминалист, — вие трябва да разберете какво означава всичко това — пръските кръв, кучешката глава, забита във врата на свещеника… Убиецът, изглежда, се е опитал да остави някакво послание.
— Да, и посланието е „Аз съм шибан психопат“ — измърмори Гарсия и погледна трупа.
— Виждал ли си такова нещо, Майк? — попита Робърт и посочи с глава мъртвото тяло. — Имам предвид кучешка глава, забита в нечий врат?
Бриндъл поклати глава.
— Виждал съм много лоши и странни неща, но това ми е за пръв път.
— Трябва да означава нещо — настоя Карлос. — Убиецът не го е направил случайно.
— Предполагам, че не сте намерили главата на свещеника и оръжието — попита Хънтър и се втренчи в кръвта, разплискана на стената.
— Засега не.
— Някакви предположения какво може да означава всичко това?
— Да се надяваме, че аутопсията ще даде отговор на този въпрос, но разрезът изглежда гладък. Няма ръбове, нито следи от сечене. Използван е много остър инструмент, с какъвто главата може да бъде отрязана с един замах.
— Секира? — попита Гарсия.
— Да, ако убиецът е достатъчно сръчен и силен.
Робърт се намръщи и отново се вгледа в олтара.
Освен изцапаното с кръв платно върху него беше останал само един предмет — позлатен потир със сребърни разпятия, лежеше на една страна, сякаш някой го беше съборил. Лъскавата му повърхност беше изпръскана с кръв. Хънтър се наведе и изви тяло, за да види какво има в потира, без да го докосва.
— В потира има кръв — отбеляза. Продължи да оглежда свещената чаша.
— Това изненадва ли те? — подсмихна се Бриндъл.
— Огледай се. Тук е същинска касапница, Робърт. Все едно е избухнала бомба, пълна с кръв.
— Мисля, че убиецът е потопил свещта в потира — наблегна Гарсия.
— Съгласен съм, но… — Хънтър им направи знак да отидат при него. Карлос и Майк се приближиха и се наведоха да огледат потира. Робърт посочи блед и неясен отпечатък близо до ръба.
— Да ме вземат дяволите — изненадано възкликна Майк. — Прилича на отпечатък от устни.