— Предполагам, че си говорила с Робърт Хънтър. Имам предвид, че си се срещнала с него.
Тя кимна.
— Да, но той ме отряза.
Паскуайър се изсмя.
— Опитала си се да го прелъстиш? О, Клеър. Робърт със сигурност те е надушил от един километър. Той не си пада по тези номера.
— Можеше да използвам информацията преди няколко дни — продължи тя и огледа нюзрума. Всички изглеждаха заети и се бяха втренчили в екраните на компютрите си или разговаряха по телефоните.
— Нека поговорим на друго място — предложи Паскуайър, отмести стола си от бюрото, стана и тъжно се намръщи на голямото помещение. — Това място ме потиска. Пълно е с университетски зубрачи, които не разбират от журналистика.
— Хей. — Клеър си придаде обиден вид. — И аз съм университетски зубрач.
— Да, но ти си готина. — Той й намигна.
Столовата беше на приземния етаж на сградата.
Храната беше боклук — типична претоплена помия. Редица автомати предлагаха почти всичко, от ябълки до леко натъртени банани, парчета пай, кисело мляко, салати, шоколадови десерти и, разбира се, триъгълни сандвичи.
— Да ти взема ли нещо? — попита Паскуайър и кимна към автоматите.
— Кафе.
Той си купи сандвич с пастърма и сирене и поръча две кафета. Храната беше толкова лоша, че клиентите бяха малко и двамата лесно намериха свободна маса. Паскуайър отхапа голям залък от сандвича и използва салфетка, за да избърше майонезата от брадичката си.
— Е, какво научи? — попита.
Клеър отпи от кафето си и го погледна в очите.
— Никой не казва нищо, но аз съм сигурна, че имаме работа със сериен убиец, който може би изпълнява ритуали. Необикновено жесток. Различен от всички останали.
— От къде знаеш, щом никой не казва нищо? — Той пусна три бучки захар в кафето си.
— Може би интуиция. — Клеър отмести поглед встрани. — Вътрешно чувство.
— Разбирам. — Той отново отхапа от сандвича и заговори с пълна уста. — В какъв смисъл мислиш, че този убиец е различен?
— Погледни фактите, Мат. Що за убиец обезглавява свещеник в църквата му и забива кучешка глава в трупа? Що за убиец пържи два дни жертвата си жива пред запалена камина? — Тя прибра косата си зад ушите, използвайки двете си ръце. На Паскуайър му харесваше, когато Клеър правеше това. Смяташе го за очарователно. — Ченгетата държат труповете заключени. Не мога да ги снимам, но чух, че убиецът разтопил лицето на Аманда Райли.
Той я погледна недоумяващо.
— Аманда Райли е втората жертва — обясни Клеър и се намръщи. — Не четеш ли нашия вестник?
— Напоследък не. Няма добри репортери.
— Много смешно.
— Разликата между теб и другите смотаняци във вестника е, че ти наистина имаш интуиция. Вътрешно чувство. — Паскуайър се усмихна и Клеър посочи, че на зъбите му е полепнало късче маруля. Той го извади с кутрето си. — И това вероятно е, защото си мило провинциално момиче. Не си израснала в метрополия, където парите движат всичко и глупостите водят маратона. — Той се постара да говори с провинциален акцент: — Ние, жителите на големите градове, сме забравили какво е интуиция, вътрешно чувство и какво означава да вършиш нещо само защото го обичаш.
— По дяволите, интуицията и вътрешното чувство изобщо не ми помагат. — За разлика от неговия провинциалният акцент на Клеър беше съвършен.
Паскуайър се засмя и дояде сандвича си.
— Няма да изтръгнеш нищо от Робърт Хънтър. Той е гражданин със сърце на провинциалист. Единственото ченге, което харесва работата си. И определено не обича репортери.
Клеър отново се заигра с косата си.
— Е, отворена съм за предложения. За нищо на света няма да се откажа.
Паскуайър лукаво се усмихна.
— Надявах се, че ще го кажеш. Добре, ето какво трябва да направиш…
56.
Финансовият район на Централен Лос Анджелис се намира на юг от Бънкър Хил и на север от Саут Парк и очертанията му мигновено се разпознават. Зоната около Пето и Шесто Авеню, Саут Флауър и Фигероа Стрийт и останалата част на юг е най-влиятелният финансов и бизнес център, „Финансови услуги Тайлър“ имаха офис на седемнайсетия етаж на Саут Флауър Стрийт 542.
Дан Тайлър седеше на елегантен кожен стол зад махагоновото си бюро. Той беше добродушен на вид човек на четирийсет и няколко години. Кестенявата му коса, която беше започнала да се прошарва на слепоочията, беше грижливо сресана назад и волевите черти, оформящи странно привлекателното му лице, показваха сила, опит, самочувствие и до известна степен състрадание. Беше с елегантен черен костюм, светлосиня риза и вратовръзка на сиви райета. Носеше очила с рамки. Кабинетът имаше характерните белези на професията му — скъпи мебели, внушителен бар в ъгъла, няколко снимки в рамки на стените и три взаимно свързани компютърни монитора на бюрото, които непрекъснато показваха движението на фондовата борса. Секретарката му съобщи за пристигането на двамата детективи и той стана да ги посрещне на вратата.