— Забелязахте ли нещо? — попита Робърт.
Тайлър вдигна показалец в знак, че иска още една минута, а сетне прегледа останалите фотографии, докато намери онази, която търсеше.
— Какво видяхте? — настоя Хънтър.
Карлос се наведе напред и протегна врат.
Тайлър показа снимка, на която се виждаше голямата камина от речни камъни.
— Нещо различно около камината? — попита Робърт.
— На полицата над нея — отвърна Тайлър.
Детективите се втренчиха в снимката. Полицата над камината беше украсена с няколко предмета — вазички, две фотографии в рамки, няколко статуетки…
— Какво е различното?
— Паметта понякога ме лъже, но много добре си спомням, че Кейт не държеше снимки в рамки във всекидневната. — Той почука с показалец по снимката. — Във фоайето, да, но не и в хола. Беше суеверна. Мислеше, че това носи нещастие. Тези снимки в рамки със сигурност не бяха там, когато живеехме в къщата.
58.
— Извинявай, маце — каза най-високият от четиримата мъже, които седяха на ъгловата маса в старомодното ресторантче, на чернокосата сервитьорка, докато минаваше покрай тях.
— Да. — Моли се обърна към него и се постара да не изглежда раздразнена. Четиримата й досаждаха от петнайсет минути.
— Уморена ли си? — продължи той. Другите трима вече се кикотеха.
— Защо? — леко озадачено попита тя.
— Защото искам да знаеш, че докато имам лице, ще има къде да седнеш.
Всичките избухнаха в смях.
— Поръчка — извикаха от претрупаната с работа кухня.
Моли отиде до тезгяха да вземе поръчката и почувства как очите им сякаш изгарят гърба на червено-бялата й униформа.
Всичките маси в малкото заведение бяха заети. Повечето клиенти бяха отрепки като четиримата в ъгъла, които мислеха, че всяка сервитьорка в Южен Лос Анджелис умира да легне с тях. Моли не харесваше работата си и обидите, които вървяха с нея, но нямаше избор, защото отчаяно се нуждаеше от пари.
Тя занесе поръчката на мъж на средна възраст, който седеше сам, и докато слагаше чинията пред него, той хвана ръката й.
— Извинявай, сладурано, но не съм поръчвал това, мамка му.
— Не поръчахте ли двоен чийзбургер и пържени картофи?
— Да, но изрично казах, че не искам проклетите кисели краставички. Мразя ги. На това какво му викаш, по дяволите? — Той вдигна горната част на сандвича и посочи три дълги парченца кисели краставички.
— Много съжалявам, господине — смутено се извини Моли и посегна към чинията. — Ще кажа на готвача да ги махне.
— Няма да ги махне — ядосано възрази мъжът със стиснати зъби. — Ще ми приготви друг чийзбургер. Този е съсипан.
— Няма проблем, господине. Веднага ще ви донеса друг.
— Тъпа кучка — измърмори той.
Докато вървеше към кухнята, Моли забеляза мексиканец на трийсетина години, облечен в стари, мръсни и окъсани дрехи, който стоеше на входа. Той я видя, че го гледа, и плахо попита:
— Извинете, госпожице. Може ли да вляза да хапна нещо? Имам пари. — Мъжът потупа джоба на панталоните си и Моли чу звън на монети.
— Да, разбира се — отвърна тя и се намръщи на странния въпрос. Обърна се и огледа оживената закусвалня. До вратата се освободи маса. — Седнете тук. Ще ви донеса меню.
Той се усмихна.
— Много ви благодаря, госпожице. Много сте любезна. Няма да се бавя. Храня се бързо.
Моли също се усмихна, без да разбира защо й е чак толкова благодарен. Тя отиде в кухнята и се приготви да обясни на Били, дебелия готвач от Тексас, за случката с киселите краставички, когато чу силен вик от заведението.
— Кой ти каза да седнеш тук? — Дона Хигинс, собственичката на ресторантчето, стоеше и крещеше на мексиканеца.
— Съжалявам — стеснително каза той. — Сервитьорката каза, че може.
— Коя сервитьорка?
Мъжът срамежливо наведе глава.
— Няма да се бавя. Обещавам да се нахраня бързо.
— Не ме интересува как се храниш, стига да не е в моя ресторант.
— Не прося милостиня, госпожице. Имам пари. Мога да платя храната си.
— Разбира се, че имаш пари — извика Дона, размахвайки ръце като обезумяла. — Вероятно си ги откраднал.
— Не съм. Помогнах на един човек да избута колата си от пътя и той любезно ми даде няколко долара. — Мексиканецът й показа шепа монети и банкнота от един долар. — Може да ям навън или отзад, госпожице. Нямам нищо против. Искам само топла храна, може би яйца и бекон и чаша мляко. Не съм ял от няколко дни.