Снимките не бяха на съпругата на Дан Тайлър. Първата показваше жена с приятна усмивка, седнала удобно на черен кожен диван. В ръка държеше чаша с червено вино. Беше привлекателна, но притежаваше кукленска красота — къса руса коса, твърде много грим и загадъчни сини очи. В нея имаше нещо арогантно. Втората снимка беше на мъж, облегнал се небрежно на бяла стена. Беше слаб, с добре подстригана руса коса и безизразни кафяви очи и облечен в светлозелена тениска и избелели дънки. На пръв поглед в двамата нямаше нищо забележително. Но кои бяха те?
— Всичко наред ли е? — попита Гарсия от вратата и стресна Робърт.
— Да, да. Дай ми минутка.
Хънтър обърна рамките и бавно повдигна четирите райберчета, с които беше закрепена задната част. Изведнъж му стана студено, сякаш някой отвори прозореца и в стаята нахлу хлад. Той вдигна глава и обходи помещението с лъча на фенерчето. Нямаше нищо, освен противната миризма на смърт.
— Карлос, там ли си?
— Да. Какво има? — Гарсия се закашля и сетне подаде глава на входа.
— Нищо. Само си дръж очите отворени.
Нещо в гласа на Робърт разтревожи Карлос и ръката му инстинктивно се плъзна към пистолета. Той насочи оръжието си към мрачния коридор и внимателно се заслуша, но не чу нищо.
Хънтър отново насочи вниманието си към рамката, махна подложката и погледна обратната страна на снимката.
— Мамка му!
Той затвори очи, когато почувства прилив на адреналин.
Остави първата рамка, грабна втората и повдигна райберчетата. Въпреки че беше сигурен какво ще види, затаи дъх и бавно махна подложката.
— Копеле!
— Всичко наред ли е, Робърт? — загрижено повтори Гарсия. — Намери ли снимките?
Хънтър отново огледа тъмната всекидневна — луксозна стая, сега завинаги помрачена от зло. Отвратителната смрад започваше да пари ноздрите му и да разбърква стомаха му. Трябваше да се махне от там.
— Откри ли нещо? — попита Карлос, когато партньорът му изскочи от стаята.
— Да. Ще ти го покажа навън. Нуждая се от чист въздух.
— И аз.
Двамата излязоха и Хънтър се обърна към Гарсия:
— Намерих ето това. — Той му даде двете снимки. — Бяха на полицата над камината, където Дан Тайлър каза, че не би трябвало да бъдат.
Карлос ги разгледа внимателно.
— Кои са тези хора?
Робърт си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна:
— Погледни отзад.
Гарсия ги обърна и вената на врата му видимо запулсира.
— Бъзикаш се.
— Де да беше така.
Карлос отново се втренчи в снимките. Сега лицата на тях придобиха съвършено ново значение.
60.
Беше късно, когато тръгнаха от Малибу. Хънтър се обади на Хопкинс и му каза да се срещнат, във „Футси“ на Норт Фигероа Стрийт.
Ако изхвърлиш всичкия снобски фалш от повечето барове в Лос Анджелис, може да остане само „Футси“. Заведението беше малко и уютно, с няколко маси за билярд, удобен салон с полукръг от сепарета, тапицирани с червена кожа, джубокс, който свиреше класически рок, и дружелюбна и спокойна атмосфера, любимото място за почерпка на Робърт.
Когато двамата детективи пристигнаха, младият полицай вече беше там. Беше си поръчал „Джак Даниълс“.
— Какво да ви взема, момчета? — предложи той.
— Аз ще донеса питиета, Иън — отвърна Хънтър.
— Ще пия същото като теб, стига да е малцово уиски — рече Гарсия и посочи към тоалетната. — Ей сега ще се върна.
В дъното на бара се освободи сепаре и Робърт каза на Хопкинс да го запази, преди да се е настанил някой друг.
Той поръча две уискита „Лафройг“ с по едно кубче лед. Човекът, който стоеше до него на бара, четеше „Ел Ей Дейли Нюз“ и когато прелисти страницата, нещо привлече вниманието на Хънтър. Заглавието на кратък репортаж гласеше: „КАМАТА ВЗИМА ВТОРА ЖЕРТВА“. Робърт изви врат и прегледа статията, преди мъжът отново да прелисти страницата. Втора проститутка беше намерена мъртва в мизерна стая в Саут Гейт. Ръцете й бяха завързани пред нея и пръстите й сключени като за молитва. Също като първата жертва отпреди няколко дни тя беше открита гола, на колене и с прерязано гърло. Журналистите вече бяха измислили прякор на убиеца — Камата. „Градът е извън контрол“ — помисли си Хънтър, взе напитките и седна при Карлос и Иън в сепарето.