— Добре ли сте, момчета? — загрижено попита Хопкинс, като забеляза мрачния вид на двамата детективи.
Робърт отпи от уискито си и го задържа в устата си, докато силният алкохол опари езика му, а после сложи на масата четири пликчета с веществени доказателства. Първите две съдържаха разглобените рамки на снимките, а останалите — фотографиите. Хопкинс озадачено повдигна вежди и Хънтър му разказа за срещата им с Дан Тайлър и защо са отишли да видят снимките, които не би трябвало да бъдат там.
— И кои са тези двамата? — недоверчиво попита Иън.
Гарсия протегна ръка към пликчетата със снимките и ги обърна. Младото ченге отвори широко очи и развълнувано ахна. На гърба на снимката на мъжа с кръв беше написано числото едно, дълго петнайсетина сантиметра, а на гърба на снимката на жената пишеше „2“.
Хопкинс се втренчи във фотографиите. Челюстта му увисна от изумление.
— Не разбирам. — Той погледна Робърт. — Защо убиецът е оставил снимки на първите две жертви на полицата над камината? Очевидно е знаел, че рано или късно ще ги намерим.
Хънтър се облегна назад и прокара пръст по ръба на чашата с уиски.
— Държи да разберем, че двете жертви са негови. Не иска да припишат убийствата им на друг. Гордее се с тях.
Иън се премести неспокойно на мястото си. Светът на извратените злодеи му идваше в повече.
— И къде са тези две жертви? — попита след кратко мълчание. — И щом са номерирани като отец Фабиан и Аманда Райли, защо не знаем за тях?
Робърт пак отпи голяма глътка уиски.
— А ти как мислиш?
Очите на младия полицай отново се върнаха на снимките на масата. Той се замисли.
— Може би убиецът е започнал да номерира жертвите си след втората — предпазливо предположи Хопкинс.
— Продължавай — подкани го Хънтър.
— Разбира се, той не е можел да се върне и да номерира първите два трупа, и е надписал снимките. Това е най-доброто, което е можел да направи при дадените обстоятелства.
— А защо е започнал да ги номерира от третата жертва? — попита Гарсия.
— Добра теория. — Робърт кимна одобрително на Иън.
— Да, но не я вярвам. — Карлос поклати глава. — Знаем, че убиецът е изключително организиран и методичен. Планира убийствата до последния детайл и не оставя нищо на случайността. Доказа го с отец Фабиан и Аманда Райли.
— Вярно е — съгласи се Хънтър.
— Такъв организиран убиец не би променил плана си, след като веднъж е започнал. Според мен той е номерирал жертвите си от самото начало.
— Добре, но да се върнем на въпроса къде са жертвите? — попита Робърт. — И защо не знаем за тях?
— Може би още не сме ги намерили — отвърна Гарсия и се приведе напред. — Не е задължително да бъдат намерени в реда, по който са убити. Може би все още се водят за изчезнали, а са заключени в багажника на някоя кола или изхвърлени в планината.
— Възможно е — рече Хънтър, — но в тази теория има нещо, което не се връзва. Убиецът не си е направил труда да скрие труповете на третата и четвъртата жертва. Те бяха намерени на другия ден, след като са били убити. Защо ще скрива първата и втората жертва в багажник на кола или някъде в планината? Това не отговаря на метода му на действие. Той иска ние да знаем за тях.
— Затова е оставил снимките на полицата над камината. — Думите на Хопкинс прозвучаха като въпрос.
— Точно така — потвърди Хънтър. — Извършителят иска заслугата за техните убийства.
Тримата се умълчаха за няколко секунди.
— А ти как мислиш, Робърт? — нетърпеливо попита Иън. — Защо още не сме намерили първата и втората жертва?
Хънтър наблюдаваше дългокрака брюнетка, която се приближи до джубокса в ъгъла, пусна няколко монети по двайсет и пет цента и си избра музика. Прозвуча стара песен на „Скид Роу“.
— Мисля, че ти имаш много добро попадение с твоята теория — каза той на Хопкинс.
— Какво? — заинтригувано попита младото ченге.