Бриндъл кимна.
Робърт машинално погледна числата на гърба на двете снимки от полицата над камината. Мисловният му процес анализира всичко от А до Я само за две секунди.
— Жената е номер две — измърмори, но Майк го чу.
— Е, какво мислиш?
Хънтър бързо разтърси глава, сякаш излизаше от унес.
— Убиецът използва кръвта на предишната жертва, за да номерира следващата.
Бриндъл замислено потърка устните си.
Робърт посочи снимката на жената.
— Втората жертва е бременната жена, с чиято кръв убиецът е написал числото три върху гърдите на свещеника. Обзалагам се.
Майк се съгласи, че в предположението има логика.
— Веднага ще кажа да анализират кръвта на гърба на снимките. Скоро ще има резултат.
Капитан Блейк вече чакаше в кабинета на Хънтър за съвещанието им в девет, когато той влезе. Гарсия й беше разказал какво се е случило през нощта и преди Робърт да успее да съблече якето си, на вратата се почука и към тях се присъедини Хопкинс.
— Мислите ли, че това наистина е така или убиецът ни обърква? — спокойно попита Барбара, докато гледаше снимките на корковото табло.
— Как да ни обърква?
— Подхвърля ни двама непознати, които са издирвани. Сигурно много добре съзнава, че ще ни отнеме време, докато установим самоличността им, и дори още по-дълго, за да потвърдим, че са умрели. Сложил е двете снимки над камината, за да ни върже ръцете. Може би се опитва да ни забави и да ни запрати в абсолютно погрешно разследване, а той да е свободен да намери следващата си жертва.
Хънтър поклати глава.
— Действията на убиеца са по-целенасочени. Мисля, че той не се стреми да отклонява вниманието ни. Причината да ни остави снимките на първите две жертви е, че държи да знаем, че ги е убил той.
— Защо? — раздразнено попита капитанът. — Намеква, че не сме достатъчно компетентни да го направим сами?
— Ако поради някаква причина числата са били заличени от труповете, може би няма да можем да ги намерим сами — съгласи се Робърт за изненада на Блейк. — Ето например последните две жертви. Знаем, че Аманда Райли е била премахната от убиеца на отец Фабиан само защото извършителят е искал да знаем. Ако не беше номерирането, нейният случай щеше да отлежава на бюрото на двама детективи от шерифския отдел в Малибу поне докато черепът, намерен в камината, бъде обработен и получехме потвърждение, че е на отец Фабиан.
— Така е — рече Карлос, който се беше подпрял на бюрото му.
— Мислехме, че отец Фабиан е убит от ритуален убиец, спомняте ли си? Всичко сочеше към това. — Хънтър се беше обърнал към таблото със снимките. — Убийството на Аманда Райли има съвършено различен метод на действие. Отец Фабиан е убит бързо и почти без болка. Един удар във врата и той е умрял мигновено. Съгласен съм, че всичко е оплискано с кръв, но нищо не показва, че е бил изтезаван. Аманда Райли, от друга страна, е била изгорена жива. Страдала е часове наред.
Барбара направи гримаса.
— Ако не беше номерирането, дори Шерлок Холмс нямаше да може да разбере, че двете убийства са извършени от един и същ човек. — Робърт се прокашля и сетне продължи с по-спокоен тон: — Имаме работа с много различен тип сериен убиец.
— В какъв смисъл? — попита Гарсия.
— Серийните убийци много рядко променят метода на действие, с който се чувстват удобно. Дори да го сторят, отклоняват се съвсем малко, предимно деградират към нещо още по-жестоко. Този убиец е толкова хладнокръвен и организиран, че драстично променя тактиката си от една жертва на друга, без да се паникьосва.
— Серийните убийци обикновено не търсят някакво удовлетворение? — попита Хопкинс.
— Да.
— А какво удовлетворява този убиец?
Хънтър бавно потърка лице и без да бърза, отговори:
— Страховете им.
63.
— Страховете им? — повтори Блейк.
— Прочетохте доклада на Гарсия за онова, което е намерил в дневника на отец Фабиан, нали? — попита Робърт.
— За сънищата ли?
— Да. На нас може да ни звучи налудничаво, но свещеникът се е страхувал до смърт повече от двайсет години. В случая с Аманда Райли тя се е ужасявала от огън до такава степен, че не е имала газова печка в дома си. — Хънтър потърси на бюрото си доклада от разговора им с Таня Ригс и го даде на капитана.
— Нито свещи — добави Карлос.
— Страхувала се, откакто е била момиче. — Робърт замълча и даде време на Блейк да помисли и да прегледа записа на разпита.