— Чакайте малко. — Гарсия отвори широко очи от почуда. — Мислите, че убиецът е пил от кръвта на свещеника?
8.
Стаята беше малка, лошо осветена и лишена от всякакъв лукс. Стените бяха облепени с тапети в сиво-синьо и бели шарки и украсени с няколко религиозни картини в рамки. До източната стена имаше висока махагонова библиотека, пълна със стари книги с твърди корици. Вдясно от входа стаята продължаваше в малка кухня. На единичното легло с железни рамки, което заемаше пространството между кухнята и задната стена, седеше ужасено момче — дребно и мършаво, високо метър шейсет и пет, с тясна брадичка, малки кафяви очи, близко разположени, и заострен нос.
— Ние ще поемем от тук. Благодаря — каза Хънтър на полицая, който стоеше до библиотеката, когато двамата с Гарсия влязоха в стаята. Момчето сякаш не ги забеляза. Втренченият му поглед беше прикован в недокоснатата чаша кафе в ръката му. Очите му бяха зачервени и подпухнали от плач.
Робърт видя, че на котлона е сложен чайник.
— Искаш ли още една чаша кафе? Твоето изглежда изстинало — предложи той.
Послушникът най-после го погледна с ужасените си очи и промълви:
— Не, благодаря.
— Имаш ли нещо против, ако седна? — попита Хънтър и се приближи.
Момчето стеснително поклати глава.
Робърт седна до него, а Карлос остана прав.
— Казвам се Робърт Хънтър. Детектив съм от отдел „Убийства“. Този висок и грозен мъж е партньорът ми, детектив Карлос Гарсия.
Устните на послушника се разтеглиха в лека усмивка. Той погледна крадешком Гарсия и се представи като Ермано Кордобес.
— На испански ли предпочиташ да разговаряме, мучачо1? — добави Хънтър, наведе се и сложи лакти на коленете си като Ермано.
— Не, на английски.
Робърт въздъхна облекчено:
— Радвам се, защото мучачо е единствената дума, която знам на испански.
Този път разчупването на леда се осъществи и момчето се усмихна широко.
Първите няколко минути те говориха как Ермано е станал послушник в църквата „Седемте светии“. Отец Фабиан го намерил да проси на улицата, когато Ермано бил на единайсет. Преди две седмици навършил четиринайсет. Избягал от дома си и от баща, който го биел, когато бил на десет.
В стаята започна да прониква дневна светлина през старите завеси на прозореца зад леглото на Ермано. Хънтър реши, че момчето се е отпуснало достатъчно и е време да пристъпи към сериозен разпит.
9.
— Ще ми разкажеш ли какво се случи сутринта? — спокойно попита Робърт.
Ермано го погледна и устните му потрепериха.
— Станах в четири и петнайсет, изкъпах се, казах си молитвите и отидох в църквата в пет и петнайсет. Винаги ходя там рано. Трябва да се погрижа всичко да бъде готово за първата литургия в шест и половина.
Хънтър се усмихна любезно и го остави да продължи.
— Веднага щом влязох в църквата, разбрах, че нещо не е наред.
— Защо?
Момчето доближи дясната си ръка до устата и загриза нокътя си.
— Няколко свещи още горяха. Отец Фабиан винаги проверяваше дали всичките са изгасени, преди да затвори църквата.
— Той ли я затваряше?
— Да. — Послушникът загриза друг нокът. — Това беше единственото време на денонощието, когато отец Фабиан оставаше сам в църквата. Харесваше му. — Гласът на Ермано потрепери и по лицето му започнаха да се търкалят сълзи.
Робърт извади хартиена кърпичка от джоба на якето си.
— Благодаря. Съжалявам…
— Няма за какво да съжаляваш — разбиращо каза детективът. — Не бързай. Знам колко ти е трудно.
Ермано избърса сълзите си и си пое дълбоко дъх.
— Видях, че около олтара е разхвърлено. Свещниците бяха на пода. Потирът беше съборен и платното беше изцапано с нещо.
— Забеляза ли дали в църквата има някой друг?
— Не, мисля, че нямаше никого. Беше тихо, както винаги по това време и предната врата беше заключена.
— Добре, какво направи след това? — продължи Робърт. Очите му внимателно следяха реакциите на момчето.
— Приближих се до олтара да видя какво става. Помислих си, че някой е влязъл с взлом и е изпръскал с боя всичко, като графити. Кварталът не е от най-сигурните. Някои банди тук нямат уважение към нищо, дори към нашия бог Исус Христос.
— Имали сте проблеми с банди? — попита Хънтър, докато Гарсия оглеждаше кухнята.