— Няма начин убиецът случайно да се е досетил за това, нали?
Хънтър кимна едва забележимо.
— Тогава от къде знае за страховете им? Принуждава ли ги да му кажат, преди да ги убие?
— Още не знам, но ми се струва, че ги познава отпреди.
— Сигурен ли си? — предизвика го тя.
— Проучването и планирането, които влага в убийствата. — Той посочи едната снимка на отец Фабиан на таблото. — За да превърне в реалност кошмара на отец Фабиан, убиецът се е нуждаел от меч и кучешка глава.
— И ги е носел — допълни Гарсия.
— В Малибу убиецът е избрал идеална празна къща, където никой няма да го безпокои. Къща с камина, където силата на огъня се контролира и е толкова голяма, че може да сготви хипопотам. Това е Лос Анджелис, капитане. Зимата тук не е истинска. Големите камини не са обичайни в жилищата в града — продължи Хънтър и се облегна с рамо на стената вдясно от таблото със снимките. — Убиецът е познавал добре жертвите.
— Колко добре?
— Въпрос за един милион долара. Таня Ригс каза, че когато се обадил да им съобщи, че ще закъснее за срещата с Аманда Райли, убиецът помолил да говори с Манди.
Блейк присви очи и прегледа записа на разговора в ръцете си.
— Галено име.
— Именно — съгласи се Робърт. — Клиентът обикновено не се обръща така към продавача. Но може да е грешка на езика.
— Потърси ли двете нови снимки в базата — данни за изчезнали лица и отдел „Убийства“ в Калифорния? — обърна се тя към Хопкинс.
— Започнах тази сутрин, но още няма нищо — стеснително отговори той. — Рано е.
— Дан Тайлър, собственикът на къщата в Малибу, няма представа кои са хората на двете снимки. Не ги е виждал. Проучих го. — Хънтър млъкна и се втренчи в четирите лица, закачени едно до друго на таблото.
Карлос познаваше този поглед.
— Какво си открил, Робърт?
Хънтър вдигна ръка, за да направи знак да почака.
— Ако убиецът е познавал добре жертвите… — Робърт не довърши мисълта си.
— Има вероятност те да са се познавали — заключи Гарсия.
— Да, голяма вероятност — потвърди партньорът му.
— Но Аманда може да не е познавала отец Фабиан от църквата „Седемте светии“ — продължи Карлос.
— Защо? — попита капитанът.
— Таня Ригс каза, че Аманда изобщо не е била религиозна. Не вярвала в Бог. Ако е познавала отец Фабиан отнякъде, не е било от църквата.
— И това може да ни спести малко време — отбеляза Робърт.
— Как?
— Отец Фабиан е водел отшелнически живот — поясни Хънтър. — Живеел е в църквата и сред богомолците от енорията, но това е било всичко. Не е имал социален живот извън църквата.
— Да, и? — Блейк сложи доклада на бюрото на Робърт.
— Аманда Райли не е ходила на църква. Лесно ще открием дали е правила дарения, или е била свързана с някоя от благотворителните инициативи, в които е участвал отец Фабиан. — Хънтър наклони глава по посока на Хопкинс, който се постара да запомни какво трябва да проучи. — В противен случай къде са се срещали?
Никой не отговори.
— Не са живеели в една и съща част на града. Не са пазарували в едни и същи магазини — продължи Робърт. — Сигурен съм, че отец Фабиан не е наемал или купувал къща от агенцията за недвижими имоти „Райли“. Няма причина пътищата им да са се кръстосали, освен по някаква изключителна случайност.
— Ако са се познавали, трябва да са се срещнали много отдавна. — Капитанът най-после схвана за какво намеква Хънтър.
Той се обърна към младия полицай:
— Намери всичко, което можеш, за Аманда Райли и Брет Стюарт Никълс.
— Кой?
— Брет Стюарт Никълс е истинското име на отец Фабиан — обясни Гарсия.
— Разбери къде са живели, в кое училище са ходили, всичко възможно. Започни от времето, когато са били тийнейджъри.
— Залавям се веднага.
Мобилният телефон на Робърт иззвъня. Той се върна до бюрото си и го извади от якето си. Неизвестен номер.
— Детектив Хънтър.
Разговорът беше забързан и тих и щом приключи, на лицето на Хънтър се изписа изненада.
— Какво има? — попита Карлос.
— Трябва да изляза. — Робърт взе якето си.
— Къде отиваш?
Хънтър вече беше стигнал до половината на коридора.
64.
Робърт излезе от Паркър Сентър, осеметажната сграда, където се помещаваха офисите на отдел „Обири и убийства“ на Норт Лос Анджелис Стрийт и зави наляво към големия паркинг. Гарсия го следваше по петите. Преди обаче да стигне до колите, той свърна надясно по посока на Ийст Фърст Стрийт.