65.
Моли Удс беше родена на Коледа в Хънтингдън, Пенсилвания. Въпреки че била здраво бебе, дългото раждане бе напрегнало до крайна степен утробата на майка й и Моли останала първото и единственото й дете.
Раждането на Моли внесло промени в силно религиозното й семейство. Баща й Джон не се примирил с факта, че няма да има син. В неговите очи Господ наказал него и съпругата му с дъщеря. И това наказание трябвало да бъде предадено по-нататък.
Веднага щом започнала да говори, Моли била научена да се моли. И се молела по три пъти на ден гола в ъгъла, коленичила върху изсушени царевични зърна.
С течение на времето огорчението на Джон Удс се засилвало. Той използвал вярата си като убежище за гнева си и малката Моли винаги била изкупителната жертва. През детството й тялото й било в синини.
Що се отнасяло до външния й вид, Моли приличала на майка си, с изящно лице със сърцевидна форма, сочни розови устни, големи хипнотични кафяви очи и чуплива кестенява коса. На тринайсет тя била по-висока от повечето момичета на нейната възраст и женственото й тяло се развивало бързо.
Баща й възприемал хубостта й като ново изпитание от Бога. Тя вече привличала вниманието на по-големите момчета и той знаел, че е само въпрос на време, преди дъщеря му да се предаде на изкушение и грях. Джон Удс трябвало да я научи кое е правилно и кое не е.
Обучението започнало веднага след тринайсетия й рожден ден. Два пъти седмично майка й работела нощна смяна в денонощен магазин в центъра на града. Моли се страхувала от тези нощи. Свивала се в тъмната си стая и се молела, но Господ не искал да я чуе. Много пъти трябвало да търпи, докато баща й тласкал тялото си в нейното, за да й покаже, какво искат да направят момчетата с нея.
Началото на кошмарите било, когато той започнал да влиза в стаята й. И с тях се появило и кървенето от носа. Отначало Моли не разбирала образите на насилие, които виждала, но чувствала, че са реални. Страхувала се да заспи и правела всичко възможно, за да стои будна. Скоро обаче обезпокоителните видения се разширили. Вече не се ограничавали само с кошмарите. Започнали да й се явяват посред бял ден — деца, пребивани и насилвани от родителите си, и жени от съпрузите си. Образите продължавали да прииждат, докато един ден нещо смразило душата й.
Моли имала видение, че майка й е прегазена от пиян шофьор. Същата вечер тя напразно молила майка си да не ходи на работа. Баща й я зашлевил през лицето и й казал, че щом майка й отиде на работа, ще дойде в стаята й и ще се моли с нея.
Полицаите почукали на вратата само час след като майка й излязла. Съобщили, че е била прегазена от кола и е починала на място.
Същата нощ Моли избягала. И тогава баща й превъртял.
66.
Двамата детективи мълчаливо изслушаха разказа на Моли, но тя не им каза всичко. Внимаваше да не спомене истинското си име и нищо за побоите, насилието и унижението, на което я беше подложил баща й. Срамуваше се.
Хънтър се оказа прав. Животът наистина бе принудил Моли да съзре по-бързо от повечето момичета, защото беше избягала на четиринайсет години.
Тя им разказа как кошмарите и виденията спрели, след като напуснала Пенсилвания, и си помислила, че най-после се е отървала от тях. Но преди няколко дни на Юниън Стейшън в Лос Анджелис виденията се завърнали.
— Какво точно видя? — попита Хънтър с тих и спокоен глас.
Моника се скова и обви с ръце чашата с горещ шоколад.
— За съжаление не мога да контролирам нищо във виденията. Образите са мъгляви и невинаги ясни. През повечето време преминават пред очите ми като филм на екран.
— И ти си зрител? — попита Робърт.
— Да, но онзи ден на гарата беше различно.
— В какъв смисъл?
Тя въздъхна и наведе глава.
— Аз участвах. Нападнах го — с немощен глас отвърна Моли.
— Видяла си го от първо лице? — попита Гарсия.
Момичето леко кимна.
— Аз бях убиецът.
Карлос изпита безпокойство.
— Чакай малко — намеси се Хънтър. — Кого нападна?
Моли отново въздъхна дълбоко.
— Един свещеник.
Робърт запази каменно изражение, защото знаеше, че внезапните емоционални реакции, дори гримасите, може да усложнят нещата за нея.
— Бяхме в някаква тъмна църква, не знам къде. Свещеникът коленичеше пред мен и плачеше. — Тя отпи от горещия шоколад и Хънтър забеляза, че ръцете й треперят. — Показах му нещо… Мисля, че беше някакво листче.
— Листче? — учуди се Гарсия.