Щрак, щрак, щрак. Човекът с фотоапарата на отсрещната страна на Източна първа улица бързо направи три последователни снимки, без някой да забележи.
— Спомняш ли си нещо друго за виденията, Моли? — попита Карлос и видя, че очите на момичето се разшириха от ужас. То изглеждаше несигурно за миг и след това посегна към чантата си.
Робърт хвана ръката й.
— Почакай.
Моли го погледна и после нервно отскубна ръката си и стана.
— Моля те, изслушай ме.
Двамата детективи скочиха едновременно.
— Това беше грешка.
— Не. — Тонът на Хънтър беше твърд, но не заплашителен. — Дай ми минутка да ти обясня и после можеш да си вървиш. Никой няма да ти попречи.
Моли спря и Робърт се възползва, за да не позволи колебанието да я завладее.
— Не знаех дали някога ще се обадиш отново. Ти си тръгна, преди някой полицай да има възможност да запише показанията ти. Не ни остави нищо, затова разчитах само на пенсилванския ти акцент. Проучихме те набързо. Името ти се появи в списъка на изчезналите лица.
Тя се скова.
— Не казахме на баща ти.
Когато им разказа историята за фанатично-религиозните си родители, Моли говори предимно за майка си и рядко споменаваше баща си. И винаги когато го правеше, позата й се променяше и движенията й ставаха нервни. Робърт разбра колко много се страхува тя от Джон.
— И няма да му кажем — увери я.
Тя дълго гледа Хънтър и после се взря в Гарсия. Той кимна и й намигна окуражително, сякаш искаше да рече: „Няма да му кажем, щом не искаш.“
Тялото й се отпусна.
— Обещавам ти, Моли. Не сме говорили с него. И помощта ти може да ни е от полза — добави Робърт.
В него имаше нещо успокояващо и внушаващо доверие. Мигът на напрежение отлетя и тя отново седна.
— Причината да ви се обадя днес…
— Пак си имал видение? — предположи Карлос.
— Не беше видение, а проблясък.
Щрак, щрак, щрак. Още три снимки.
— Какво имаш предвид?
— Понякога ми се явяват бързи проблясъци от предишните ми видения. Виждам нещо, което не е било там преди. Продължават само няколко секунди.
— Наричат се остатъчни проблясъци — обясни Хънтър, без да се впуска в подробности.
Моли го погледна с любопитство.
— Той чете много — обади се Гарсия. — Е, за какво беше този проблясък?
— За нещо, което казах.
— На кого? — попита Робърт.
— На свещеника. Точно преди да го убия.
Щрак, щрак, щрак.
— Но ти спомена, че не е имало звук във видението ти със свещеника — рече Карлос.
— Нямаше, но в проблясъка имаше.
— И какво му каза?
Моли въздъхна дълбоко.
— Всичките ще умрат.
68.
Петнайсет дни преди първото убийство
Гледайки отражението си в огледалото, той прокара език по сухите си и напукани устни. Изминаха четири години, но сякаш се беше състарил с десет. На лицето му имаше няколко дълбоки бръчки и очите му бяха хлътнали още по-навътре. Но всеки, който познаваше Джон Удс, знаеше, че бръчките не са знак на старост, а са от силни терзания.
След смъртта на съпругата си той се премести от Хънтингтън Каунти в Йорк, в южната част на Централна Пенсилвания. Не можеше да остане повече в Хънтингтън. Всичко там му напомняше за дъщеря му. Демоничните й сънища бяха проклели живота му.
Джон наплиска със студена вода лицето си и среса над ушите си каквото беше останало от оредялата му черна коса. Тази вечер в гимназията към католическата църква щеше да има коледно благотворително тържество. Очакваше се да присъстват повече от триста ученици и родители.
Той работеше като портиер в училището и помагаше на отец Лорънс с всичко, от което се нуждаеше, от водопроводите до градинарството и украсата за празненствата. До началото на събитието имаше още час, но родителите вече пристигаха и носеха най-различни сладкиши за голямата разпродажба, която щеше да се състои във физкултурния салон на гимназията. Задачата на Джон беше да поддържа чист пода на баните и тоалетните.
Докато продължаваше да гледа отражението си, той се прекръсти и набързо каза молитва, а после излезе от малкия апартамент, който беше наел само на една пряка от католическото училище в Йорк.
Отец Лорънс го беше помолил да се грижи само за тоалетната във физкултурния салон, където щяха да бъдат всички. Достъпът до главната сграда с класните стаи беше забранен, но Джон знаеше, че учениците обичат да нарушават правилата.