Выбрать главу

Минаваше осем, когато той влезе в тъмния коридор на главната сграда. Провери двете тоалетни на партера и тръгна нагоре да огледа онази в дъното на коридора. Беше вървял по тези коридори толкова често, че не се нуждаеше от фенерче.

Джон се приближи до вратата на тоалетната и чу кикотене, което идваше отвътре. Той забави крачка и се заслуша. Различи най-малко три гласа, единият женски. Лампите бяха угасени. Джон се промъкна безшумно, без да го забележат, и се отправи на пръсти към последната кабинка, от където се разнасяха звуците.

Вратата беше широко отворена и на слабата светлина на мобилен телефон Джон видя, че някой стои зад момиче, навело се над тоалетната чиния. Двамата бяха голи и момчето плесна задника й с дясната си ръка и сетне проникна в нея. Те стенеха от удоволствие.

Джон беше с черни панталони и черна риза, които му помогнаха да се слее със сенките. Той долепи гръб до стената срещу кабинките и пристъпи по-близо. На тоалетната чиния пред момичето седеше друго голо момче. В лявата си ръка държеше мобилен телефон, а с дясната притискаше главата на момичето към слабините си. Тя жадно го пое в устата си. Момчето снимаше всичко.

Джон почувства, че се възбужда.

— Ник, сега те искам в мен — заповяда момичето и после се обърна към момчето зад нея. — Шон, искам всичко това в устата си. — Момичето посочи възбудения му пенис.

Джон тихо се приближи две крачки. Не искаше да ги безпокои.

Двете момчета размениха местата си и всичко започна отново. Ник, момчето, което сега стоеше зад властното момиче, все още снимаше с мобилния си телефон. Стенанията на момичето бързо станаха по-настойчиви и Джон разбра, че тя изпитва оргазъм. Както и той.

Той се вмъкна в една от кабинките.

Не беше необходимо да ги гледа. Стенанията на момичето бяха достатъчни, за да го влудят. Той затвори очи и позволи на въображението и ръката си да свършат работата, но съзнанието му не го върна към сцената, която видя преди няколко секунди. Мислеше само за Моли и нощите, в които влизаше в стаята й и я освобождаваше от изкушенията на този свят.

С мисълта за онези нощи Джон стигна до оргазъм за секунди.

Поседя там няколко минути и се опита да овладее тялото си, което се гърчеше в екстаз. Щом можеше да се държи на краката си, той се почисти и излезе от тоалетната безшумно, както беше влязъл. Учениците продължаваха да се забавляват.

— Джон — извика някой, когато се върна във физкултурния салон.

Той продължи да върви с наведена глава, като се престори, че не е чул.

— Джон Удс. — Нечия ръка докосна рамото му. — Не ме ли чу?

Джон се обърна нервно и отвори широко очи от изненада. Старецът, който стоеше пред него, имаше тънки бели вежди и оредяла коса, сресана отляво надясно. Топчестият нос, розовите бузи и добрите очи му придаваха дружелюбен вид.

— Отец Луис? — стъписано възкликна Джон и целуна дясната ръка на свещеника.

— Бог да те благослови, сине мой.

— Не знаех, че ще идваш.

— Реших в последната минута, Джон.

Отец Луис беше свещеник в католическата църква „Света Троица“ в Хънтингдън, откакто Джон се помнеше. Беше ходил на богослужения там през целия си живот.

— Как е църквата, отче?

— Добре, Джон. Пребоядисахме я преди година. Трябва да дойдеш да ни видиш.

Очите на Джон се натъжиха.

— Знам, знам — рече отец Луис, преди той да измиели, какво да каже. — Спомените все още са твърде ярки, нали?

Джон стеснително кимна.

— Познавам те, откакто беше малко хлапе, Джон. Винаги си бил много набожен католик и те имам в сърцето си като член на семейството. Причинява ми болка, като знам, че трябваше да ни оставиш, за да понесеш загубата.

Джон не смееше да го погледне в очите.

Свещеникът се усмихна предразполагащо.

— Но причината да дойда тук е да ти донеса добра новина.

Джон най-после вдигна глава.

— Може ли да излезем навън за малко? Тук е доста шумно.

Двамата намериха тих ъгъл извън училищния физкултурен салон.

— Спомняш ли си Сара Матюс? — попита отец Луис.

Джон присви очи.

— Ниска жена с къдрава руса коса, хубави очи, смее се силно всеки път, когато кажа някоя от моите не много смешни шеги — припомни му свещеникът.

Джон поклати глава.

— Винаги носеше ябълков пай на благотворителните разпродажби. Има красива дъщеря, Емили.