Джон се усмихна. Спомняше си много добре Емили Матюс, стройно, високо момиче. На четиринайсет години вече имаше съблазнително тяло, по което течаха лигите на всички момчета. Джон помнеше как тя го гледаше по време на неделната литургия, сякаш знаеше, че е лошо момиче и искаше той да я избави от плътски изкушения, както правеше с Моли.
— Да, спомних си я — каза, прикривайки вълнението си. — Жената с ябълковите пайове и силния смях.
— Същата. — Отец Луис кимна. — Дъщеря й Емили отиде в Лос Анджелис преди две години. Иска да учи театрално изкуство и да стане актриса. — Свещеникът поклати глава неодобрително. — Днешните младежи искат слава и да бъдат звезди.
Джон не каза нищо.
— Емили се върна миналата седмица да прекара Коледа със семейството си в Хънтингдън. Разговарях с нея след неделната литургия и тя ми каза нещо, което побързах да дойда да ти съобщя. Може да донесе малко утеха на измъченото ти сърце.
Джон се намръщи. Не знаеше за какво намеква отец Луис.
— За да си плаща наема — продължи свещеникът, — Емили започнала работа като сервитьорка в ресторант в оживена част на Лос Анджелис. — Той направи пауза, сякаш онова, което щеше да каже, го изпълваше с радост. — Кълне се, че видяла Моли само преди седмица.
Сърцето на Джон пропусна един удар. Той се втренчи недоумяващо в отец Луис.
— Знам. — Свещеникът кимна въодушевено. — Трудно е да се повярва, но Емили твърди, че е сигурна. Видяла Моли на автобусната спирка пред заведението, където работела. Моли очевидно не се е променила много, с изключение на косата и малкия белег на устната.
Джон си спомни нощта, в която дъщеря му избяга. Белегът беше от него.
— Емили не успяла да говори с нея. Обслужвала клиенти и когато приключила с поръчката, Моли вече се била качила на автобуса. Те бяха приятелки в училище, спомняш ли си?
Джон почувства, че тялото му започва да трепери, докато се чудеше какво да каже.
— Чудесна новина, нали, Джон? — усмихна се отец Луис. — Моли е жива и здрава. Толкова се зарадвах, когато Емили ми го каза, че трябваше да дойда да те видя. Знам колко много се тревожиш.
Джон вече не слушаше. Сега говореха гласовете в главата му.
69.
Рано вечерта Хънтър получи съобщение по електронната поща с прикрепен файл, който съдържаше най-новите резултати от Окръжната лаборатория по патоанатомия. Комбинацията, използвана върху лицето на Аманда Райли, за да възпроизведе ефекта на разтопен восък, беше подобна на предположенията на доктор Уинстън, но не съвсем. Убиецът беше смесил каучук и вазелин в мека като желе комбинация. Смесено с малко количество оловен олеат, желето създава нещо като желиран гипс, който лесно залепва за човешката кожа и не се стича и размива. Изложена на силна топлина, сместа се разтопява.
— От къде ги е намерил? — зачуди се Гарсия, след като Робърт прочете на глас разпечатката.
— Вазелинът може да се купи без рецепта от всяка аптека — обясни партньорът му. — Оловният олеат може да се поръча безпроблемно по интернет, а каучукът се получава, като се разтопи маска за Хелоуин. Количеството, нужно за желето на лицето на Аманда, е било съвсем малко.
Карлос възприе това, но пак изглеждаше обезпокоен.
— Какво те тревожи? — попита Робърт и остави факса на бюрото си.
Гарсия прибра косата си на опашка.
— Разговорът с Моли сутринта и всичко, което тя ни каза. Сякаш е била там, когато се е случило.
— И какво мислиш?
Карлос започна да крачи из стаята.
— Тя знаеше твърде много детайли за двете местопрестъпления, за да си измисля. Знаеше за номерирането. Проверихме местонахождението й и в двете нощи. — Той вдигна ръце, сякаш се предаваше. — Ще бъда откровен с теб, Робърт. Не вярвам в тези ясновидски щуротии. Но ако Моли не познава убиеца, който й разказва историите си, мисля, че си прав. Тя не лъже. И щом е така, тя ни каза нещо, което не знаем.
— Убиецът е показвал на жертвите някакво листче — уточни Хънтър.
Гарсия кимна.
— Й както ти предположи, може да е било рисунка или снимка на нещо или някого.
— Каквото и да е, ако Моли е права, късчето хартия е връзката между жертвите.
70.
Приглушено, единично изщракване от компютър извести за пристигането на ново съобщение. Този път Майк Бриндъл им изпращаше резултатите от анализа на кръвта от снимките, които бяха намерили на полицата над камината. Робърт ги прочете пръв и после ги даде на партньора си.