Выбрать главу

Гарсия се наведе напред. Интересът му се засилваше.

— Марта ме погледна и аз се стреснах. Очите й бяха различни — студени и безизразни като две празни черни дупки. — Ана нервно прокара пръсти по устните си. — И после, като в кататонен ступор, тя заяви: „Няма да има мач.“

Карлос видя, че кожата на жена му настръхна и хвана ръката й. Тя му се усмихна вяло и продължи:

— Попитах я какви ги говори. Навсякъде бяха разлепени плакати за мача. Училището имаше най-добрия момичешки баскетболен отбор от години и това беше големият ни шанс. — Тя отново млъкна и с изцъклени очи се втренчи в съпруга си. — Марта отвърна: „Отборът на Оукланд няма да дойде. Автобусът ще катастрофира.“

Този път кожата на Гарсия настръхна. Той си спомняше много добре онази година. Момичетата от баскетболния отбор от Оукланд трябваше да пристигнат един ден, преди мача. Шофьорът на автобуса заспал на волана някъде на Уестсайд Фрийуей. Автобусът се блъснал в грамаден камион. Нямаше оцелели.

— Господи — промълви Карлос и стисна ръката на жена си. — Кога стана това?

— В деня, преди да се случи.

— Шегуваш се.

Температурата в кухнята сякаш изведнъж се понижи.

— Затова си напуснала отбора — осъзна той. — Не заради самата катастрофа, а заради онова, което ти е казала Марта.

Ана не призна, но Гарсия знаеше, че е прав.

— Никога повече не говорих с нея. Няколко седмици по-късно тя напусна гимназията.

— Не си ми го казвала.

— Не съм го казвала на никого. — Ана отново отпи от виното си. — Марта е знаела един ден преди катастрофата да се случи. Не знам дали я е сънувала, или е било видение, факт е, че не е могла да го предвиди. Никой не може да предскаже такива неща.

Карлос пусна ръката й и мълчаливо изпи остатъка от виното си.

— За да отговоря на въпроса ти — каза Ана и нежно докосна пръстите му, — вярвам, че има хора, които виждат или усещат неща, които мнозинството от нас не могат, но не са онези от кориците на някои списания — гадатели и врачки, които обещават да ти кажат бъдещето срещу няколкостотин долара. Те са измамници. Ако наистина виждат бъдещето, те ще живеят в Лас Вегас и ще разоряват казината.

Гарсия се усмихна.

— Права си.

— Защо ме попита, мили?

Той поклати глава, отбягвайки погледа й.

— Ей така.

Ана знаеше, че няма да получи друг отговор.

74.

Хънтър се мяташе неспокойно в леглото. Не можеше да си намери място. Погледна електронния часовник на нощното шкафче и тихо изруга. Беше пет без пет сутринта, а той бе спал по-малко от два часа. Вече му беше трудно да заспи дори в собственото му легло, а в чуждо — невъзможно.

Протегна се и потърка очи, но усещането, че в тях има пясък, не премина. Мракът в стаята се нарушаваше само от слабата светлина, която проникваше от коридора благодарение на малката лампа на масичката с телефона.

Той си беше тръгнал късно от работа снощи и не му се прибираше веднага у дома. Разхожда се с колата, наслаждавайки се на успокояващото въздействие на коледните светлини на града. На булевард „Холивуд“, където украсата беше най-екстравагантна от всичко, което видя, той влезе в „Ла Скорпион“, тематичен готически бар в червено и черно с внушителен избор от текила и шотландско уиски. Не смяташе да стои дълго и се готвеше да изпълни решението си, когато висока блондинка с къса коса, невероятно прелъстителни устни и привлекателна фигура се блъсна в него и разля питиетата и на двамата върху полата си. Започна да се извинява и след като му купи ново питие, от дума на дума се озова в леглото й.

Той тихо се измъкна от завивките и стана. Дрехите му бяха разпръснати на пода и той ги събра. Не видя обаче обувките си. Усмихна се, като си спомни нетърпението, с която двамата се бяха съблекли. Русокосата скъса две копчета на ризата му, докато трескаво я изхлузваше през главата му. Времето, прекарано в леглото, беше лудешко и много шумно. Хънтър си помисли, че стените на апартамента й не са дебели и съседите й сигурно не я обичат.

Той запълзя на колене и провери под леглото, но беше тъмно и не видя нищо.

— Нещо ли изгуби? — Въпреки че беше нежен и сексапилен, гласът и пак изненада Робърт.

— Извинявай, че те събудих. Търся обувките си.

Тя се усмихна и се облегна на таблата на леглото.