— От тази страна са — каза блондинката и леко кимна надясно.
Хънтър се изправи и очите й блеснаха, когато се плъзнаха по голото му тяло. Той заобиколи леглото и се наведе да вземе обувките си. Жената измъкна крака си от завивките и нежно прокара малките си, изящни и със съвършен педикюр пръсти по рамото му. Робърт вдигна глава и погледите им се срещнаха.
— Не трябва да тръгваш веднага, нали?
Гримът й почти се беше изтрил, но тя пак беше поразително привлекателна. Очите й бяха сини като на Хънтър. Малкият й нос беше осеян с очарователни лунички. Русокосата забеляза, че Робърт крадешком поглежда електронния часовник.
— Още е рано. Слънцето не е изгряло — прошепна тя и се усмихна.
Хънтър се замисли само за част от секундата, наведе се и я целуна нежно. Жената изстена прелъстително и той я целуна още веднъж, този път по-силно и продължително. Блондинката отметна завивките и го придърпа към себе си. Стенанията й ставаха все по-силни.
75.
Капитан Барбара Блейк трябваше да отложи ежедневното им съвещание за по-късно следобед. Беше ангажирана с пресконференция по друго разследване, случаят „Камата“.
Хънтър реши да отиде отново в църквата „Седемте светии“ и в къщата в Малибу. Надяваше се, че ако се усамоти на местопрестъпленията за известно време, това ще му помогне да разбере някои от причините за жестокостта. Ако знаеш как да ги изтълкуваш, повечето местопрестъпления са като свидетели и разкриват тайни за жертвата, извършителя и какво всъщност се е случило. Робърт беше и учител, и ученик, когато разгадаваше сцените на убийства. Усещаше неща и разчиташе знаци, които повечето детективи не успяваха. Ала местопрестъпленията мълчаха, с едно изключение — крещяха думата СТРАХ.
Той намери време да огледа още веднъж и апартамента на Аманда Райли на Сънсет Стрип. Провери трите спални, всекидневната, кухнята и гостната. Претърси всички чекмеджета, килери, шкафове и гардероби. Не беше сигурен какво се надява да намери, може би дневник или стари снимки на Аманда и приятелите й, но тя не беше запазила нищо. Апартаментът беше обзаведен добре с хубави, изящни мебели, стилни картини на стените и скъпи килими, но беше лишен от спомени. Нямаше дори семеен портрет. Единственото послание на жилището беше, че Аманда е била много горда и организирана, но е предпочитала нищо да не й напомня за миналото.
Робърт се върна в отдел „Обири и убийства“ следобед. Отдел „Следствен анализ“ на лосанджелиската полиция се намира в големия сутерен на Паркър Сентър. Хопкинс съединяваше няколко разпечатки, когато Хънтър и Гарсия влязоха.
— Тъкмо се канех да се кача горе при вас, момчета — рече младото ченге и размаха листовете в ръцете си.
— Е, изпреварихме те — отвърна Робърт и огледа работното място на полицая.
Малкото бюро на Хопкинс беше в отсрещния ъгъл на помещението. Беше толкова голямо, колкото да побере клавиатурата, монитора на компютъра му и телефона.
— Виждам, че са ти дали детско бюро — отбеляза Хънтър и погледна Джак Кърли, шефа на отдел „Информационни технологии“.
— Хей, това беше най-доброто, което можахме да намерим за толкова кратко време — отговори той, стана и се ръкува с двамата детективи. Обръснатата му глава лъщеше, сякаш я беше намазал с лустро само преди няколко минути. — Как си, Робърт?
Хънтър кимна, но не каза нищо.
Джак сложи ръка на рамото на Хопкинс.
— Той е добро хлапе. Бързо се учи. Трябват ни повече хора като него тук долу. Скъсваме се от работа.
Телефонът на бюрото му иззвъня.
— Виждате ли какво имам предвид? Сигурно е ново искане. — Той се приближи до бюрото си.
— Научи ли нещо за миналото на отец Фабиан и Аманда Райли? — обърна се Робърт към Иън, който вече прелистваше разпечатките.
— Благотворителната дейност на отец Фабиан е включвала само неговата енория. Не е работел на градско ниво. Няма сведения Аманда Райли да се е занимавала с благотворителност. Не открих нищо, което да показва, че пътищата им може да са се пресекли през последните петнайсет-двайсет години.
— А по-рано? — попита Хънтър и се облегна на стената.
Хопкинс замълча, докато подреди записките си.
— Брет Стюарт Никълс или отец Фабиан е израснал в Комптън, където е живял през целия си живот. Учил е в местната гимназия на Саут Акейша Авеню. Не бил примерен ученик и оценките му били ниски. Успехът му е „среден“ и едва успял да завърши. Много лош ученик и в друг смисъл. Многократно го задържали след часовете и го наказвали. — Младият полицай потърси разпечатката. — Дразнел учениците, рушал училищна и частна собственост, лъжел, крадял тестове и други. Трудно е да се повярва, че хлапе с такова минало ще стане свещеник.