— Кога е кандидатствал в семинарията?
— Година и половина след като завършил гимназия. За такова лошо момче като него сигурно нещо го е накарало да промени решението си.
— В семинарията в Лос Анджелис ли е учил?
Иън провери в разпечатката.
— Не. Учил е в колеж „Свети Йоан“ в Камарило. Обадих им се, но без съдебна заповед те не пожелаха да кажат нищо.
— Мисля, че архивите на семинарията няма да ни трябват. Присъствал ли е редовно в часовете?
— Странно е, че питаш — подсмихна се Хопкинс. — Обичал е да бяга от час.
— Дай да видя този лист. — Робърт протегна ръка.
— Ами Аманда Райли?
— Тя не е ходила в същото училище и не е живяла в Комптън. Учила е в гимназията в Гардена.
— Училището е огромно — отбеляза Гарсия.
— Живяла е в Гардена? — попита Хънтър и вдигна глава.
Младото ченге кимна.
— Да, но е напуснала и е започнала да се занимава с търговия на недвижими имоти.
— Чакай малко. — Робърт вдигна глава. — Гардена не е много далеч от Комптън. Аманда ходила ли е редовно на училище?
— Не. И тя като Брет е бягала от час.
— На колко години е напуснала?
— Повторила е десети клас… Значи на осемнайсет.
— Горе-долу на същата възраст като отец Фабиан. Къде е живяла? — Хънтър се приближи до голямата карта на Лос Анджелис на източната стена.
Хопкинс погледна листа в ръцете си.
— Саут Ейнсуърт Стрийт в Гардена.
Робърт намери улицата и заби червена карфица, а сетне погледна разпечатката да види адреса на отец Фабиан и отбеляза със синя карфица мястото, където свещеникът беше живял като млад. Всички се втренчиха в картата.
— По дяволите! — възкликна Карл ос. — Те са живели само на шест преки един от друг.
76.
Гарсия и Хопкинс се приближиха да разгледат картата.
— Били са на същата възраст, когато хлапетата се събират да се мотаят заедно. Може да си били в една улична банда — предположи Иън.
— Не много квартали в Лос Анджелис се спогаждат — възрази Карлос. — И Комптън определено е един от тях, особено Гардена.
Хънтър кимна.
— Да, но говорим за времето отпреди двайсет и пет години. Тогава нещата не са били толкова лоши. Не е имало такъв голям проблем с бандите като сега. Жителите на различните квартали са общували много по-добре от днес.
— Вярно е — призна Хопкинс.
Робърт се взира в картата още малко и след това погледна часовника си.
— Това е най-доброто, с което разполагаме, затова нека отидем в училищата им, да поразпитаме, да разгледаме архивите и да видим какво ще научим — предложи и направи знак на Иън да му даде листа с информацията за Аманда Райли.
— Искаш ли да се обадя в училищата? — попита Хопкинс.
— Само ще те прехвърлят от човек на човек. Пък и съм сигурен, че имат снимки, които трябва да видим. — Хънтър се обърна към Гарсия: — Аз ще отида в училището на свещеника в Комптън, а ти провери училището на Аманда в Гардена.
Карлос кимна.
— Все още търся хората от двете снимки от къщата в Малибу в базата — данни на „Изчезнали лица“ и „Убийства“. — Иън се обърна към компютъра и щракна с мишката няколко пъти. Двете фотографии изпълниха екрана. — Засега няма съвпадения.
— Продължавай да търсиш — каза Робърт и забеляза съмнението, изписано на лицето на младото ченге. — Нещо не е ли наред?
— Мисля си, че тези двамата може да са били убити отдавна, преди години — предпазливо започна Хопкинс, без да отмества очи от снимките. — Това би обяснило защо все още не сме ги намерили и защо няма връзка между жертвите. Вероятно убиецът е започнал да убива преди известно време и е престанал по някаква причина, а сега отново се е развихрил. — Той разсеяно погледна часовника си.
— По дяволите! — възкликна Хънтър и широко отворените му очи се стрелнаха няколко пъти между Иън и компютърния екран.
— Какво направих? — нервно попита полицаят.
— Не са били убити преди време, а през последните пет месеца — заяви Робърт.
Гарсия се намръщи, докато се мъчеше да следи мисълта на партньора си.
— От къде знаеш?