Тя се поколеба на прага.
— Няма да разхвърляме — усмихна се той. — Обещавам.
— Ако ви потрябвам, ще бъда в главната зала на библиотеката. — Госпожа Адамс затвори вратата след себе си.
Хънтър извади снимката на четирите момичета от папката, която носеше, и я сложи на голямата маса в средата на помещението. — Извади и снимката на мъжа, която бяха намерили над камината в къщата в Малибу. Щом втората жертва беше учила в гимназията в Гардена, имаше вероятност и първата да е учила там.
— Тази е правена през 1985 година. — Робърт посочи снимката на момичетата. — Да прегледаме материалите от 1984 до 1987 година.
Карлос се намръщи.
— Фактът, че момичетата са били приятелки, не означава, че са били в един клас — обясни Хънтър.
Те измъкнаха съответните кутии от лавиците и не след дълго откриха четири черно-бели снимки на завършващи класове. Робърт започна от 1987, годината, в която Аманда Райли би се дипломирала, ако не беше напуснала училище. На снимката имаше сто двайсет и шест ученици, скупчени плътно един до друг.
Използвайки лупа, той бавно сравни лицата на момичетата на двете снимки, но не откри нищо.
Взе следващата снимка и повтори процеса. След двайсет и пет напрегнати минути удари джакпота.
— Намерих я.
— Кого? — Гарсия развълнувано вдигна глава.
— Втората жертва. — Обърна снимката и посочи момиче, скрито зад две едри момчета на предпоследната редица. Виждаше се само лицето й.
Карлос взе лупа и внимателно разгледа двете снимки.
— Да, тя е.
Хънтър провери списъка с имената на гърба на фотографията.
— Името й е Деби Хауард.
Веднага се обади по телефона на Хопкинс и го помоли да изрови всичко, което може, за госпожица Хауард.
След още двайсет и пет минути Гарсия откри първото от другите две момичета — Емили Уелс, завършила през 1984 година. Петнайсет минути по-късно Хънтър забеляза и последната — Джесика Пиърс, випуск 1985 година. Двамата детективи прегледаха старателно всички снимки. Първата жертва не беше никоя от тях. Бяха сигурни.
Те съобщиха имената на Емили Уелс и Джесика Пиърс на Иън Хопкинс и отдела за следствен анализ.
— Намери ги — заповяда Робърт.
89.
Адресът, който намериха за Патриша Рийд, учителката по алгебра на Брет Никълс, беше в Помона, петият по големина град в околностите на Лос Анджелис и дом на известния Калифорнийски политехнически институт. По пътя имаше задръствания и придвижването от гимназията в Гардена до там им отне час и половина.
Миникуа Драйв беше тиха улица на десетина минути от Политехническия университет и те безпроблемно откриха къщата, която търсеха. Сградата беше в модерен стил и построена навътре от улицата. Отпред имаше няколко идеално подкастрени живи плета, вляво малка морава и вдясно гараж за две коли. Черен додж джърни беше паркиран на широката алея, покрита шахматно с черни и бели плочки.
— Брей, хубав дом за пенсионерка — отбеляза Гарсия, когато спря пред къщата. — И готина кола.
Двамата детективи се качиха по гранитните стъпала, които водеха към външната врата, и натиснаха звънеца. След няколко минути им отвори дребна, жилава мексиканка на трийсет и няколко години, облечена в униформа на камериерка в хотел. Черните й коси бяха прибрани под мрежичка.
— Добро утро — любезно се усмихна Хънтър и побърза да върне значката в джоба си. От опит знаеше, че много домашни прислужници в Лос Анджелис са нелегални емигранти и полицейската значка ги плаши. — Търсим госпожа Рийд.
— Господин Рийд? — попита жената със силен акцент и също се усмихна.
— Не, не. Госпожа Рийд. Патриша Рийд.
— А, не. Тук няма госпожа Рийд.
— Как така няма госпожа Рийд? Не е ли вкъщи?
— Не. Ella se ha ido para siempre.
Робърт се намръщи.
— Отишла си е завинаги?
— Какъв е проблемът, Емилия? — В дъното на коридора се появи мъж на четирийсет и няколко години в сив, вълнен костюм на тънки райета, светлосиня риза и вратовръзка на сини райета. Беше висок, с атлетично телосложение и красив като кинозвезда, с тъмносини очи и волева четвъртита челюст.
Прислужницата се обърна към него:
— Créa que estos senores estan en busca de su madré2, господин Рийд.
— Esta bien, Емилия, tranquilo3. Аз ще говоря с тях. — Той й направи знак да влезе в къщата и да се върне към задълженията си.