— Четиринайсет години — подсказа той.
— Предполагам, че поне оттогава не е виждал стария си приятел от училище.
Хопкинс провери в доклада.
— Точно така, капитане. В списъка с посещенията му е записано само едно име и тя е престанала да му ходи на свиждане преди пет години, когато е починала.
Робърт потърка очи.
— Знаем, че Аманда Райли и Деби Хауард са били приятелки от училище. — Той посочи снимката на четирите ученички. — Но не сме установили каква е връзката между момичетата и младия Брет. Известно ни е, че те не са се познавали от училище, но погледнете това, капитане. — Той посочи голямата карта на Лос Анджелис на стената. — Карфиците показват, че местата, където Аманда и Брет са живели, не са били далеч едно от друго. — Робърт взе доклада за Деби Хауард от бюрото си. — Деби е живяла на същата улица като Аманда.
— Мислиш, че са били банда?
— Нещо такова. — Хънтър кимна и се подпря на ръба на бюрото. — Но мога да го потвърдя само ако открием някого, който ги е познавал, когато са били млади. — Посочи годишника на гимназията в Комптън. — И Питър Елдър е този някой.
— И какво ще получиш, ако той потвърди предположението ти?
— Мотив.
Всички застанаха неподвижно и се втренчиха в Робърт.
95.
— Слушам те, Робърт — подкани го Блейк.
— Тормоз.
— Тормоз? В училище? — недоверчиво попита тя.
— Днес установихме, че в училище отец Фабиан е бил хулиган, при това гаден. Той и малката му банда приятели се заяждали с ученици и учители. Питър Елдър е бил не само член на бандата, но и според Джеймс Рийд — водачът.
— Свещеникът е бил хулиган в училище?
— Трудно е да се повярва, нали? — обади се Гарсия.
— Чакайте малко. Аманда и Деби не са учили в тяхното училище.
Хънтър потърси нещо на бюрото си.
— Вижте това. — Той подаде на Блейк сведенията от гимназията за Аманда Райли.
Очите й се плъзнаха надолу по листа.
— Лоши оценки, няколко наказания и много отсъствия. — Тя повдигна рамене. — Половината ученици в Лос Анджелис имат подобни характеристики. Е, добре, не е била примерна ученичка и…
— Повечето хулигани не са.
Блейк отвори широко очи.
— Да не би да твърдиш, че Аманда е била хулиганка само защото оценките й не са били хубави? Доста суров извод, Робърт.
— Не. — Той спокойно поклати глава. — Вижте броя на наказанията й.
— Много са. Какво намекваш?
— Учениците не получават много наказания заради лоши оценки, капитане. Те трябва да нарушават дисциплината, да спорят и дори да са агресивни. Има голяма вероятност Аманда Райли също да е била хулиганка, но дори да не е била, може би се е мотаела с бандата на Брет и Питър.
Блейк се замисли.
— Смяташ, че убиецът премахва хора, които са го тормозили, когато е бил млад?
— Да.
— Но това е било преди повече от двайсет години — отбеляза Хопкинс. — Мислиш ли, че някой може да им има зъб толкова отдавна?
— Хората са злопаметни, но в случая не бих го нарекъл да им има зъб.
Блейк прибра кичур коса зад ухото си.
— Продължавай.
— Младите хора са предразположени към психични травми. Тийнейджърите са несигурни, колкото и отракани да се опитват да изглеждат. На тази възраст всички врати към несигурността са широко отворени и нищо не може да попречи на някой заядливец да обърка съзнанието им, без те дори да подозират.
— Достатъчно силно объркване, за да накара някого да направи това? — попита Блейк и посочи ужасяващите снимки на двете убийства.
— Тормозът може да бъде изключително пагубен и да остави психични белези, които траят години, а понякога не преминават.
— Но защо ще убива тези хора след двайсет и няколко години, когато дните на тормоза отдавна са отминали? Не ми казвай, че отец Фабиан и Аманда Райли все още са тормозели някого.
— Психичните травми може да останат в подсъзнанието години наред и да чакат да се проявят. — Хънтър се приближи до прозореца и се вгледа в оживената улица долу. — Не сте ли се питали за бездомниците?